Глава 10
— Чакай малко! — каза Коул. Той хвана ръката на Доминик и й помогна да заобиколи една по-голяма скална издатина. Не я пусна, докато не се убеди, че пътят отново е станал безопасен.
— Merci — промълви Доминик и тайничко погледна към Коул. От кратката им обедна почивка насам поведението му страхотно се промени и Доминик се запита дали не бе погълнал нещо, довело до тази драстична промяна в личността му. Въпреки че не забравяше да се грижи за нея още от първия ден на пътуването им, през последните няколко часа той проявяваше такава настойчива загриженост, че Доминик започна да се отегчава. Тя рядко можеше да направи стъпка, без той да се втурне да й помага. Непрекъснато я питаше дали вече не е уморена и дали не искаше да си почине. Дали е огладняла отново? Не вървяха ли твърде бързо?
Скоро след като започнаха спускането си надолу, те стигнаха до едно малко поточе. Когато тръгнаха покрай тясното му корито, Коул видимо се обнадежди, защото рекичката можеше да ги изведе до по-голямата река. Докато вървяха покрай нея, отново налетяха на комари, но не в такива огромни количества, както предния ден.
— Ще спрем тук! — каза той.
— Но аз не съм уморена — запротестира Доминик. В гласа й личеше явна досада.
Коул бавно вдигна вежди и впери в нея изучаващ поглед. Съзнаваше, че постъпва глупаво, като се оставя да бъде воден от въображението си, но никога досега не се бе замислял, че някоя жена можеше да забременее от него. Все още не знаеше как трябва да постъпи, ако предположението му се окажеше вярно. Но докато не изяснеше объркания поток от противоречиви чувства, той не можеше да действа като разумен човек.
Коул посочи към ручейчето, което бе започнало да се превръща в пенлив поток, и каза:
— И аз не съм уморен. Тук обаче рекичката започва да става по-голяма и… — той махна към кръжащите комари и добави — тези гадинки взеха да зачестяват. Не искам да продължавам, преди да падне нощта.
През последния час и Доминик бе забелязала, че комарите започваха да стават досадни. Тя също не харесваше идеята отново да се подложи на безмилостната им атака. Затова примирено въздъхна и се огледа за подходящо местенце, където да поседне. Имаше огромно желание да свали дрехите си и да се потопи в студения поток. Но комарите, които кръжаха около лицето й, я накараха да се откаже.
Коул забеляза копнежа в очите й, когато тя погледна към водата. Попита се дали и двамата не мислеха за едно и също нещо.
— Веднага щом слънцето залезе и комарите си отидат ще се опитаме да почистим тази мръсотия.
— О, това наистина ще е чудесно! — възкликна Доминик. Тя притвори замечтано очи и си помисли колко хубаво щеше да се почувства, когато се освободеше от пластовете горещи и лепнещи дрехи. Отвори очи и през главата й премина следващата мисъл — как тя и Коул се къпеха голи. Инстинктивно го потърси с поглед. Бузите й се зачервиха, когато видя начина, по който бляскавите му очи с цвят на разтопено сребро я гледаха.
— Какво ще кажеш да починем? — дрезгаво предложи той. — Нека да съберем малко сили за по-нататък. — Думите му прозвучаха повече от многозначително. Коул усети, че Доминик подразбра намеренията му. Лицето й пламна.
Елшата, която растеше около коритото на потока, бе доста гъста, но Коул откърши няколко клони и направи импровизиран навес от кечетата за спане. Те се намазаха с остатъка от маста против комари, пъхнаха се под навеса и опънаха уморените си крака. Отдолу въздухът бе доста задушлив, но новото убежище и острата миризма на маста им донесе известно спокойствие от комарите.
Няколко часа по-късно замъгленото съзнание на Доминик я накара да стане, но клепачите й отказваха да се подчиняват. Горещината бе изчезнала, както и слънчевата светлина. Наоколо започваше да пада обичайният нощен хлад. Доминик се помъчи да отвори очи. Стори й се, че нещо изшумоля в близкия храсталак. После, когато напълно се разбуди, тя разбра, че наоколо цареше само необезпокояваната тишина на нощта. Тя остана заслушана още няколко минути. Шумът, който малко по-рано я бе изтръгнал от вцепенението на съня, идваше от нещо голямо, което се движеше някъде наблизо. Но сега в ушите й ромолеше единствено ласкавият и подканващ звук на водата в поточето.