Тя се надигна и седна. Цялото тяло я болеше. От дългото ходене мускулите на краката й бяха изтръпнали и леко я наболяваха. Стъпалата й се бяха протрили от свръхголемите ботуши и по цялото й същество бушуваха различни видове болки, за които в момента нямаше никакъв лек. Имаше обаче едно нещо, което все пак можеше да направи. Тя лекичко докосна гърдите на Коул и тихо прошепна името му.
Коул замахна с ръка към ухото си, сякаш искаше да прогони въображаемите комари, които кръжаха около главата му. Лекото дразнене продължаваше. Той чу да произнасят името му и се събуди. Очите му веднага се отвориха. В падналия мрак той видя Доминик, която игриво му се усмихваше. Той се протегна, обхвана тялото й с ръце и я положи да легне отгоре му. Тя се засмя и звукът от смеха й погали слуха му. Той веднага се почувства заразен от веселото й настроение.
— Време е за баня!
Коул усети познатото чувство, което напираше в слабините му.
— Ще замръзнеш от студ — опита се да я предупреди той.
— Няма значение. — Тя се опита да стане. Намеренията му бяха повече от ясни. Доминик усети как мъжествеността му упорито нарастваше под гладкия й корем. После се запита дали всеки път ставаше така, когато един мъж и една жена се намираха близо един до друг. Или това се случваше само с определени двойки… като нея и Коул.
Той шумно прочисти гърлото си. Знаеше колко много залагаше тя на тази баня. И той трябваше да свърши някои неща. Изцяло завладян от похотливи намерения, Коул леко я пусна да стане. Учуди се, когато разбра, че навън вече бе почти нощ, защото не бе имал намерение да се успива толкова много. Ако не бяха спали толкова дълго, досега може би щяха да са стигнали реката. И все пак не искаше да разочарова Доминик. След като се измиеха на потока, което заради, студената вода нямаше да трае дълго, щяха незабавно да потеглят.
— Идваш ли? — попита Доминик и се откъсна от прегръдките му. Още преди да се опита да я спре, тя повдигна одеялото, излезе навън и се затича към реката, сваляйки в движение дрехата си.
Като стигна до брега, тя спря и погледна назад към Коул. Той стоеше прав, скрит в сянката до заслона.
Коул пристъпи напред и тръгна към нетърпеливо очакващата го Доминик. Тя се радваше като малко дете. Той се запита дали децата им щяха да приличат на нея. После се зачуди защо мислите му упорита се връщаха все към тази тема.
— Ще си свалиш ли дрехите? — попита го тя, когато той доближи.
Коул потрепери при въпроса й.
— Момиче, ако свалиш всичките си дрехи, ще замръзнеш. — Но после поучително добави: — Но ако не свалиш дрехите си, ще бъде по-лошо, защото ще трябва да ходиш мокра, докато изсъхнат.
— А тук нощите са много студени — закачливо допълни тя. После пристъпи към него и свали палтото му. Вече беше станала много веща в разсъбличането. Дрехата му падна на земята без съпротива от негова страна. — Това е всичко, което можеш да очакваш от мен — нежно го нахока тя и започна да разкопчава ризата си. После, без да обръща внимание на помайването на Коул, продължи да сваля и останалите си дрехи, лишена от всякакво чувство за свян и благоприличие. Единственото й желание за момента бе да премахне противната миризма от тялото и дрехите, макар и за кратко време. Когато свали и последното парче плат, тя отново се обърна към Коул и устните й се свиха в презрителна гримаса:
— Аз ли трябва да свърша цялата работа? — Пристъпи към него и се захвана с копчетата на ризата му.
Коул не продума, докато тя сръчно разкопчаваше ризата му. Това ли бе същата онази жена, която няколко дни преди това плачеше, докато й отнемаха девствеността, запита се той. Коул продължаваше да стои неподвижно и Доминик свали ризата му. Студеният нощен въздух прониза голите му гърди и по тялото му премина неволна тръпка. Той продължаваше да смята, че Доминик беше луда да се къпе по това време.
— Ще хванем някоя пневмония — угрижено каза той. Тя само весело се засмя. Щастието й му доставяше огромно удоволствие и не след дълго той забрави за тревогите си. Позволи й да разкопчае колана му и да му свали панталоните. После се наведе, изу ботушите си и ги остави до панталоните. Тялото му настръхна като кокоша кожа. Изпита неистовото желание да затрака със зъби, но не можеше да си позволи да падне по-долу от нея. По всичко личеше, че студът изобщо не я притесняваше.
Застанала на брега на потока, Доминик нетърпеливо го чакаше. Когато той застана до нея, тя протегна крак и потопи пръсти във водата. От студения допир дъхът й секна.
— Нали ти казах — натърти Коул. Тялото му видимо потръпна при мисълта, че трябваше да нагази в ледения поток. Доминик се наведе, гребна малко вода с шепа и я плисна върху гърдите му. Неочакваната й постъпка и шокът от допира с ледените капки го направи за миг неспособен да говори. Веднага след това разумът му се възвърна. Той ядовито изръмжа и се спусна към Доминик. Безочливият й смях премина в жаловит писък, когато Коул я сграбчи през кръста. После я придърпа към себе си и престорено изсъска: