Гризлито направи няколко стъпки и спря. Започна да върти глава, сякаш се опитваше да различи отделните миризми около себе си. После вдигна предните си лапи и с лекота се изправи на задните. Главата му отново се отметна назад. От устата му се отрони дълбок, приглушен рев. Така изминаха няколко секунди. После мечката почти грациозно свали предните си лапи. Задните й крака тежко изтрополиха по земята и тя повдигна предната си лапа към близкия храсталак. После наклони малкото клонче и с другата започна да къса гроздчетата червени боровинки. След това побърза да ги изсипе наведнъж в зиналата си паст.
Откакто мечката бе излязла от гората, Доминик стоеше като закована. Не смееше да мръдне и гледаше като хипнотизирана заниманията на животното. Огромният му ръст я изуми. Още не можеше да повярва, че мечката не бе усетила присъствието им. Коул се отпусна, но продължи да стои неподвижен. Нервите на Доминик се бяха опънали като корабни въжета. Тя се страхуваше да не би яростното биене на сърцето й или треперенето на изтръпналите й крайници да привлекат вниманието на мечката.
Когато гризлито привърши угощението си, тя отчупи клона и го пусна на земята. После изръмжа, сякаш нещо я бе разтревожило, и тежко се отпусна на четирите си лапи. Вирна муцуна и бързо подуши въздуха. Доминик усети как Коул се изпъна. Влажните й сковани пръсти стиснаха дръжката на ножа. Тя се опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото й, но не успя и понечи да се закашля. После отново задържа дъха си. Ако гризлито не си тръгнеше веднага, тя се уплаши, че ще припадне заради липса на въздух.
Мечката отново приглушено изръмжа и се обърна към потока. На брега се наведе, натопи лапите си до половина, и отпи няколко мощни, шумни глътки. После нагази във водата, потопи се до нивото на рунтавия си провиснал търбух и без да обръща внимание на студа, бавно закрачи надолу. Не след дълго плискащите звуци от стъпките й заглъхнаха и тя се изгуби от погледа им.
Доминик изчака да се възцари пълна тишина и едва тогава си пое дъх. Гърдите я боляха от преживяното напрежение и тялото й започна да трепери. Видя как Коул свали пушката си. После протегна ръка и измъкна ножа от несигурната й ръка.
— Този стар приятел е сляп с едното око, а с другото трудно вижда — каза Коул. Той се стараеше да говори тихо. После инстинктивно погледна през рамо. Вниманието и грижите му се насочиха към Доминик. На фона на бледата лунна светлина тя беше бяла като призрак. Коул прибра ножа в калъфа и я прегърна. Обзет от чувство на вина, той се запита дали щеше да се уплаши по-малко, ако й беше казал за следите около бараката и за сутрешната му среща в гората, докато спеше?
Докато притискаше треперещото й тяло, той си даде сметка, че бе постъпил правилно, като й бе спестил тези допълнителни тревоги. Чу я как няколко пъти дълбоко си пое дъх и тръпките по тялото й започнаха да стихват. Не след дълго тя се отпусна. Той нежно я погали по гърба и пръстите му се оплетоха в дългите й коси. Той погали нежно и тях и воден от някакво отчаяно чувство да я привърже към себе си, нервно започна да извива крайчетата им. Коул усети как ръцете й го обгърнаха по-здраво, сякаш и тя искаше колкото може повече да се слее с него.
Докато я държеше в здравата си прегръдка, Коул си обеща едно нещо: винаги и с всички възможни средства щеше да защитава тази жена. Дори и един ден да е принуден да я напусне.
Глава 11
— Така по-добре ли е? — попита загрижено Скоул.
Доминик кимна. Тя издърпа ръката си и я притисна до тялото. Беше доволна, че лунната светлина не е достатъчно силна и червенината, обагрила бузите й, оставаше скрита.
— Ако не се погрижиш за раните от въжето, можеш да си докараш някоя инфекция — предупреди я Коул, нави обратно марлята и я прибра в торбата.
Доминик само повдигна рамене. Когато по време на срещата с гризлито тя бе стискала здраво дръжката на ножа, прясно зарасналите й рани се бяха отворили отново. Обилната кръв я принуди да каже за това на Коул. Начинът, по който той се засуети да я лекува, я накара да се почувства особено.