— Няма да е зле да свалиш и това — каза той и се наведе, за да опипа дебелата вълнена материя. После седна и започна да се съблича.
Доминик се надигна на лакти. Очите й паднаха върху разголената гръд на Коул. По тялото й премина лек спазъм. Тя преглътна и усети как вътрешностите й започнаха да пулсират. Погледът й обходи тялото на Коул. Той бе клекнал до нея. Мракът очертаваше контурите на гъвкавото му тяло и правеше кожата му да изглежда златиста. Изпита желание да докосне всички части на мускулестото му тяло. Очите й се спряха върху набъбналата му мъжественост и тя осъзна, че той я желаеше. В следващия миг тя се откъсна от заобикалящия я свят и го пожела така, както никога досега не беше пожелавала нещо. През полуотворените й устни се пророни лека въздишка. Това беше поканата, която Коул трескаво чакаше.
Той я бутна назад върху завивката и бързо започна да я съблича. Тя разпери ръце, за да му помогне да извади ръкавите, и повдигна ханша, за да разкопчае копчетата на наполеонките. Когато ги изу, той хвана глезените й и нежно я принуди да разтвори краката си. Пръстите му сладостно погалиха вътрешността на бедрата, устните му охладиха пламналата плът и той се настани върху нея. Интимната им позиция бе станала толкова позната за Коул, че го накара да забрави, че някога, в миналото, бе общувал и с други жени. Тя нетърпеливо простена, когато копието му прониза влажната й сърцевина. Тясната пещера го погълна и те се сляха в едно.
Нахълтването на Коул накара пулсиращата тръпка да се разпростре по цялото тяло на Доминик. Тя го желаеше толкова яростно, че усети как всеки момент ще експлодира. Ръцете й се обвиха около здравото му тяло, краката й се вирнаха нагоре и тя натисна хълбоците му, за да го накара да проникне по-дълбоко и да потуши разбунтувалия се огън.
Коул се наслаждаваше на действията й, и страстта му се разпалваше още повече. Той мощно се вряза в нея и до ушите му достигна ликуващият й вик. Той я любеше като човек, обзет от демоните на желанието и както никога досега не го беше правил с друга. Изтощението и уплахата, с които пристъпиха в тази пещера, се стопиха в мига, в който се сляха. Енергията на Коул бе неизтощима и срещаше достоен отговор от страна на Доминик.
След известно време, което му се стори цяла вечност, Коул усети, че страстта и силата му бяха стигнали своя предел, и започна яростно да я люби. Тя прекрасно следваше движенията му. Горещите им, пламнали тела се притиснаха, когато и двамата достигнаха до разтърсващия оргазъм, който за миг ги остави неспособни да си поемат дъх.
Замаяна, отпусната и изпълнена с върховно блаженство, Доминик лежеше под Коул. Някъде дълбоко в себе си тя знаеше, че щеше да дойде мигът, когато двамата трябваше да понесат последствията от тази опустошителна страст. Но сега тя не искаше да се разстройва с мисли за бъдещето, защото искаше изцяло да се наслади на краткотрайната им близост.
Когато Коул успя да нормализира дишането си, той се откъсна от Доминик. Прилепналите им тела отказваха да се разделят и когато той се насили да стане, кожата им се отдели с лек шляпащ звук. Той се настани до Доминик, придърпа я към себе си и телата им прилепнаха едно до друго. Хладният въздух галеше запотената му кожа, а миризмата на скункса се смесваше с тежките вълни на страстта. Коул дълбоко въздъхна. Той се видя принуден да признае нещо, а именно, че беше влюбен в тази жена.
— Обич… — Думите, които само допреди миг бяха в съзнанието му, се помъчиха да излязат през пресъхналата му уста. Но той не бе готов да ги произнесе, не и сега.
Доминик видимо потръпна. Тя усети как прегръдката му стана по-здрава и зачака да чуе края на изречението. Дали само не си въобразяваше, че щеше да го чуе да казва колко я обича? Ушите й напрегнато очакваха да чуят тези властни слова, но те така и не дойдоха. Той стоеше безмълвен като сфинкс и мислите на Доминик трескаво се залутаха. Тя си спомни за Бриджит и за клетвата си да се помъчи да бъде различна от майка си. Коул Хоукинс я бе накарал да я престъпи, макар Доминик прекрасно да съзнаваше, че вината не бе изцяло само негова. Тя бе обзета от притеснението, че Коул не би си позволил да се влюби в една жена, която бе спечелил толкова лесно.
— Какво искаше да кажеш? — попита го тя с разтреперан глас.
Коул се помъчи да потисне напиращите издайнически слова. Той се прокашля и шумно преглътна:
— Исках да те попитам какво те накара да тръгнеш насам.
Въпросът му я смути и обърка.
— Нали… нали ти ме помоли да те придружа до Форт Юкон.
— Не — рязко каза Коул. — Исках да кажа, защо изобщо дойде в Юкон и защо се съгласи да се омъжиш за човек, когото никога не си виждала? — Най-накрая! Той най-накрая зададе въпроса, които го измъчваше още от първата минута, когато я забеляза да стои на палубата на „Лейди Сузана“. Това, че зададе въпроса, не намали болката му. Трябваше да изтърпи и последвалото дълго мълчание.