Унилото му настроение удвои страховете на Доминик. Тя се ужаси при мисълта, че той можеше да изпадне в несвяст. Коул не трябва да умира, крещяха едновременно сърцето и съзнанието й, тя нямаше да допусне това.
— Така ли трябва да се върже това? — попита тя. Въпреки че знаеше за какво служеше турникета, никога досега не й се беше налагало да го прави. По тялото й се разля чувство на облекчение, когато разбра, че думите й достигнаха до замъгленото му съзнание. Той леко кимна с глава. Тя потърси манерката с вода, която носеха в торбата, но със съжаление откри, че бе почти празна. Беше й необходима малко вода, за да почисти кръвта около раните, но тъй като не знаеше още колко им оставаше, докато стигнат реката, реши да я запази за пиене, ако Коул ожаднееше.
Коул измъчено въздъхна, докато гледаше суетенето на Доминик. Беше го яд на себе си, че допусна да се нарани, и заради това, че сега изглеждаше толкова слаб. В главата му се въртяха мъчителни мисли, като например колко храбър можеше да се покаже, ако се намираше заедно с нея на някой кораб в открито море.
— Нека изчистя тази кръв — каза Доминик. С малко парче от ризата тя внимателно попи местата около провисналите парчета кожа, където се бяха врязали острите мечешки нокти. От гледката й се повдигаше, но тя се помъчи да потисне надигащия се спазъм. За свое голямо облекчение видя, че кръвта бе започнала да се съсирва, но слабата светлина й пречеше да разгледа по-добре раните.
— Трябва да излезем навън — обяви тя. — Искам да виждам какво правя.
— Трябва да обуя панталона си — пророни Коул. — Дай ми пушката.
За пръв път от началото на кошмара Доминик забеляза, че те не бяха имали време да се облекат. Никак не й се искаше да губи време в обличане, когато Коул се нуждаеше от спешни грижи, но идеята да се покаже навън съвсем гола също не бе особено привлекателна. Тя изпълзя до купчината дрехи и измъкна панталона на Коул.
— Дай да ти помогна — каза тя, докато му го подаваше. Той пое дрехата със здравата си ръка.
— Облечи се! — нареди той. Нарастващия му гняв отклоняваше вниманието от раните му. Криво-ляво той успя да нахлузи панталоните си. Вълненият плат предизвика странно усещане върху голите му крака, защото за първи път обуваше панталоните без наполеонките, с които не се разделяше вече две години. Той се помъчи да зареди пушката, но тъй като си служеше само с едната ръка, доста се затрудни. Решимостта му надделя и не след дълго бе готов.
Намусеното изражение на Коул притесни Доминик, но тя реши да не спори с него точно сега. Намъкна дългата провиснала риза и взе мехлема и остатъка от разкъсаната риза на Коул. После мълчаливо запълзя към изхода.
— Доминик, спри! — извика Коул. За части от секундата той си представи как раненото животно дебне до изхода.
Доминик се обърна и се почувства обзета от странно чувство. Нямаше как да не се подчини на предупреждението на Коул, но когато спря, вече наполовина се бе показала навън. Лицето й се обля от слънчевата светлина и тя панически се върна обратно. Тялото й се затресе от ням ужас и тя примига в тъмнината.
Коул я сграбчи за ръката и я блъсна настрани от входа. Двамата се претърколиха назад върху каменния под. Доминик чу как Коул болезнено простена. Знаеше защо я спря така внезапно и се намрази заради собствената си глупост.
— Съжалявам, Коул — задъхано промълви тя. — Трябваше първо да проверя дали мечката не е някъде отвън. — Той не отвърна нищо. Когато тя се обърна да го погледне, от устата й се отрони лек вик. Той притискаше ранената си ръка, а по лицето му бе изписана болезнена гримаса.
— Внимавай този път! — прошепна той и хвана пушката със здравата си ръка. После подаде оръжието на Доминик и добави: — Пази се!
Доминик кимна и пое пушката. Тя се запита дали трябваше да му каже, че това нямаше да й помогне, защото не знаеше как да си служи с нея. После реши да замълчи. Стиснала здраво пушката, тя застана на колене. Сърцето й лудешки заби и тя се запромъква към изхода. Там отново я посрещна ярката слънчева светлина. Тя примига и насочи погледа си към околните дървета и извисяващите се скали. Докато се измъкваше навън, Доминик се постара дори да не диша. Без да движи глава, очите й трескаво зашариха наоколо. Ако мечката беше някъде наблизо, тя не искаше да пра ви никакви излишни движения. Когато се измъкна от пещерата, Доминик се изправи на крака. Стисна здраво пушката и започна да се оглежда.
Въздухът и околностите изглеждаха съвършено спокойни. Не след дълго обаче в ушите й нахлу жуженето на досадните комари, които стръвно се нахвърлиха върху разголените й крака. Тя се опита да размаха ръце, но скоро разбра, че това е безполезно. В продължение на няколко секунди изобщо не можеше да се огледа, защото комарите я нападаха на огромни рояци. Доминик бързо се обърна и пропълзя обратно в пещерата. Коул я чакаше на входа и тя буквално връх летя отгоре му, бързайки да избяга от дребните нападатели.