— Никъде не видях гризлито — задъхано каза тя и замаха с ръце. Изглежда, че комарите я бяха последвали и вътре в скривалището.
Въпреки болката и всички останали нещастия Коул не можа да се въздържи да не се полюбува на красотата й. Дългата й абаносовочерна коса се стелеше по раменете и обграждаше в нежна рамка зачервеното й лице. Но най-привлекателно беше облеклото й, защото широката риза едва прикриваше голите й крака. Чувствата, който гледката предизвика, го ядосаха. Той се запита как беше възможно да изпитва любов, когато пещерата гъмжеше от комари, той бе тежко ранен, а някъде отвън ги дебнеше огромната разярена мечка.
— Побързай да се облечеш — нареди Коул. Тонът му не остави място за протести. Той грабна кутийката с маста против комари и я подхвърли към нея. После се обърна и тихичко наруга себе си, тази проклета страна и всичко, за което можа да се сети.
Лошото му настроение леко понамали тревогите на Доминик относно състоянието му. Тя си каза, че щом имаше сили да се ядосва, щеше да има сили и да се пребори с раните. Когато очите й свикнаха с мрака, тя побърза да навлече и останалите си дрехи. Когато беше готова, гребна от маста и намаза лицето си. За известно време досадните насекоми я оставиха на мира. Тя се обърна към Коул. Той отново гледаше към нея. Доминик изпита желание да погледне лицето му на светло, но най-силно от всичко копнееше да надникне в очите му. Имаше странното предчувствие, че нещо в блестящите им сиви дълбини щеше да я накара разбере нищожността на цялата днешна трагедия.
Глава 13
— Така добре ли е? — попита Доминик, когато окончателно затегна краищата на превръзката през врата на Коул. Срещна настойчивия му поглед и остана поразена от дълбочината на чувството, което се излъчваше от очите му. Стори й се, че цяла вечност не можа да откъсне поглед от тях.
Надеждата отново надделя над страховете й. Имаше чувството, че любовната им връзка нямаше да приключи нито във Форт Юкон, нито в Даусън Сити. В главата й бе останал само бегъл спомен от името на Джек Скрогинс. Той със сигурност щеше да разбере, че истинската любов не можеше да се зачерква с лека ръка. Тя щеше да му обясни, че се е влюбила в Коул и щеше да му върне парите. Да, но трябваше да измисли начин да ги намери, защото в момента не разполагаше с нищо. Но за това щеше да се притеснява по-късно. Единствената й грижа сега бе да помогне на мъжа, когото обичаше.
— Добра работа — каза Коул, докато наблюдаваше действията й. Бе измила раните му с вода от манерката, след като я бе уверил, че съвсем скоро щяха да стигнат реката. После хладнокръвно бе намазала раните с мехлем и ги бе превързала. Следите от мечката не бяха особено привлекателни. Дългите нокти бяха раздрали кожата, откъсвайки части от мускула и стигайки чак до костта. Разръфаната му ръка бе превърната в кървава пихтия. Коул слабо се усмихна. Тя гледаше към дланта му, а в изражението й пролича притеснение.
— Това е рана от нож, нали? — рязко попита тя и посочи дълбокия разрез по горната част на дланта му.
Коул вдигна рамене и се постара да изглежда безразличен.
— Това не можеше да се избегне — каза той. Коул се надяваше, че Доминик няма да направи разлика между тази и останалите рани. Той знаеше, че тя неволно бе закачила ръката му с ножа, когато нанасяше втория си удар по лапата на мечката.
Лицето й се сви от ужас.
— Това беше нещастен случай — опита се да я успокои Коул и отново се насили да се усмихне. Притесненото й изражение се смени със съжаление.
Доминик протегна ръка, нежно погали небръснатите му бузи и тихо каза:
— О, Коул, толкова съжалявам.
Той се опита да се пошегува по повод на случката, но не получи желания ефект, когато каза:
— Недей да съжаляваш! Не ми е за първи път жена да ме посече. — Той се разсмя, но веселото му настроение не успя да зарази Доминик. Пръстите й докосваха горния край на белега му, когато в очите й проблеснаха гневни искри. Тя отдръпна ръката си, сякаш се опари. После понечи да каже нещо, но не успя.
— Може би някой ден ще ти разкажа за това — каза Коул. Той се замисли какво щеше да си помисли Доминик за него, ако й разкажеше за връзката си със Сузана Роуланд. Той беше почти убеден, че мнението й за него вече бе значително повлияно от грешките, които допусна през последните няколко дни. Когато научеше за преживелиците му по френската Ривиера, тя сигурно щеше да го провъзгласи за най-безумния човек, когото някога е срещала.