Салът едва можа да побере двамата пътника и багажа им. Топлото време от последните няколко дни бе поизчистило по-голямата част от тинята по широката река, но тук-там още се срещаха места, в които кални вълни се разбиваха във високия бряг. Като използваше клоните, Коул показа на Доминик как да избягва тинестите места. Двамата се придържаха плътно до брега и само от време на време се отклоняваха към средата на течението, за да избегнат някоя надвиснала скала или някое по-мочурливо място. През по-голямата част от пътя реката беше спокойна, което бе добре дошло за крехкия им сал.
Както обикновено, наоколо гъмжеше от комари, така че те пътуваха потънали в мълчание. Доминик си помисли, че в сравнение с опасенията й за издръжливостта на сала присъствието на досадните насекоми изобщо не я впечатляваше. Тя с облекчение забеляза, че състоянието на Коул не се влошаваше. Той продължаваше да упорства и не пожела да прегледа раните му, затова Доминик се изплаши да не започнат да кървят отново. Единственото й успокоение беше неговото силно убеждение, че фортът не е далеч.
— Малко по-нагоре ще пресечем едно по-силно течение — извика Коул. — Намери нещо по-здраво, за което да се хванеш. Това е единственото нещо, което можеш да направиш. — Думите му бяха заглушени от ромона на вълните и непрекъснатото жужене на комарите. Той се опита да си придаде по-ведър израз и да не издава страха си от предстоящата опасност. Доминик обаче бе успяла да надникне зад маската на лицето му, защото очите й се разшириха от ужас.
Тя погледна към Коул. Той се опита да кимне с глава, за да й вдъхне малко сигурност. Жестът му обаче не й вдъхна желаната увереност. Тя погледна към хлъзгавите клони под краката си, и се зачуди за какво да се хване. После погледна към приближаващите се стени на каньона и сърцето й се сви от лоши предчувствия. По потъналите в сянка каменни склонове трепкаха златисти отблясъци. Течението на реката бе все още спокойно, но тя знаеше, че вълните на каньона нямаше да бъдат толкова тихи.
— Там има само няколко по-опасни водовъртежа — извика Коул, забелязал уплашеното й изражение. Накара я да седне е гръб към него. Тя припълзя и впери очи напред. С наближаването на входа на каньона тъмните води ускориха движението си и страховете й се увеличиха. Тя се обърна и погледна към Коул. Цялото му внимание бе насочено към реката. Доминик така и нямаше време за повече притеснения, защото в следващия миг салът мощно се изхвърли напред. Тя ужасено изкрещя и отново се обърна към Коул, който със здравата си ръка се опитваше да направлява крехкия плавателен съд.
Бученето на пенещите се вълни ставаше по-силно и салът безпомощно се люшкаше, подет от вихъра на силното течение. Коул застана на колене, като продължаваше здраво да стиска клона в ръката си. По лицето му се бе изписала мъчителна гримаса. Доминик погледна към ръката му. Превръзката отново бе подгизнала от свежа кръв. Понечи да извика, но гласът й се изгуби сред заплашителното бучене на бързеите.
Доминик се опита да изпълзи до Коул, но не успяваше да запази равновесие. Салът заплашително се люшкаше. Вълните се плискаха в лицето й и единственото нещо, което можеше да направи, бе да се докопа до нещо солидно, за което да се залови. Инстинктивно пръстите й сграбчиха едно от въжетата. С ужас забеляза, че докато го дърпаше, то се разхлаби. Пусна го веднага и се огледа за нещо друго. После се просна по корем, вкопчи се в края на сала и замря неподвижно.
Малкият сал попадна в големия водовъртеж. Всичко наоколо се завъртя пред очите на Доминик. Тя се опитваше да гледа към Коул, без да изпуска сала, и се чувстваше безпомощна като парцалена кукла. Реката, стените на каньона и дори небето се сляха в едно, и тя получи световъртеж. Доминик не можеше дори да извика, защото всеки път, когато отваряше уста, вълните я плисваха в лицето. Пръстите й затърсиха някаква по-стабилна опора. За пореден път напипа въжето и забеляза, че бе започнало да се разхлабва. После й се стори, че клоните под тялото й започнаха да се отделят едни от други. Постоянното люшкане на сала й пречеше да види дали това наистина беше така, или само си въобразяваше. И тъй като не можа да се докопа до нищо друго, се видя принудена да се хване за едно от въжетата.