Глава 16
Новината за успешното спасяване на жените от заседналия кораб достигна до Форт Юкон. Доминик бързаше надолу към брега на реката. Дъждът беше спрял, но утрото бе все така мрачно и неприветливо. С всеки изминат ден Доминик харесваше все по-малко поречието на Юкон. Всичко, което беше чула по време на пребиваването си тук, всъщност бе усилило още повече нейната неприязън. Ако онова, което говореха за продължителните и жестоки зимни месеци, беше вярно, Доминик бе сигурна, че не би искала да прекара зимата по тези места.
Веднъж тя бе казала на Коул, че щом намери начин да изплати парите, които бе получила от Джек Скрогинс, със сигурност би напуснала Клондайк. Знаеше, че Коул мразеше това място даже повече от нея. Тя нямаше и понятие къде би искала да отиде, но това всъщност едва ли имаше някакво значение, ако те двамата бяха заедно. И те щяха да бъдат завинаги заедно — щом само корабът на Коул акостираше във Форт Юкон.
Доминик дочу шума на колелото, разбиващо водата, преди още първият кораб да се покаже в далечината. Трепет на възбуда премина през тялото й. Тя се запита дали Коул изпитваше същото нетърпение да я види, каквото изпитваше и тя.
Студен бриз вееше от реката и Доминик усещаше ледения допир на вятъра върху пламналото си лице. Тя се повдигна на пръсти, опитвайки се да види хората на палубата. Първото лице, което успя да различи, бе на Ади Макфадън. Доминик махна с ръка и видя, че Ади също й махаше.
Доминик отново и отново претърсваше с поглед палубата. Тя виждаше други познати лица, но не и това на Коул. „Трябва да е на втория кораб“ — си каза тя.
Вятърът отново плющеше по водата. Този път Доминик неволно потрепери с цялото си тяло поради странното и неприятно усещане, което премина през нея. Видя един мъж, който стоеше на носа на втория кораб. Гъстата му черна брада се виждаше отдалече. Спомни си, че бе виждала Коул да стои по този начин на носа на „Лейди Сузана“. Надигна се още повече, за да види по-добре втория кораб, в който беше сигурна, че ще види Коул. Стомахът й се преобръщаше от безпокойство. Скоро щеше да бъде отново в прегръдките му.
Първият кораб влезе в пристанището и Доминик тръгна към брега, за да посрещне другарките си от плаването. Въпреки че бе изминала само една седмица, тя се чувстваше така, като че месеци я деляха от времето, което беше прекарала с тях. Бе сигурна, че докато жените бяха чакали до заседналия кораб, дните им съвсем не са били така вълнуващи, както нейното пътешествие през девствените гори с Коул. Доминик се усмихна, щом видя, че Ади се запъти право към нея. Те се прегърнаха като стари приятелки.
— Гледай ти, цивилизация — въздъхна Ади, хвърляйки поглед към овехтелите постройки на селището. Измореното й лице изразяваше разочарование.
Доминик можеше да си представи мислите, които преминаваха през главата на Ади. С всяка изминала минута обещанията на Юкон губеха от притегателната си сила при сблъсъка с реалността.
— Добре ли си? — попита тя.
Ади кимна и уморена усмивка сбръчка лицето й:
— Със сигурност бих желала да се изкъпя.
Доминик напълно я разбираше.
— Има баня на гърба на бара — тя изразително повдигна очи, добавяйки: — Разбира се, не знам доколко една метална вана с одеяло, което виси около нея, за да спира външните погледи, заслужава да се нарича баня.
— И това ще свърши работа — каза Ади. Тя забеляза, че Доминик бе вперила поглед към втория кораб, влизащ в пристанището. Ади знаеше защо Доминик гледаше натам. Тя също така знаеше, че момичето бе пред прага на голямо разочарование. Гняв, заедно със спонтанна симпатия към Доминик, бяха чувствата, които я вълнуваха в момента. Капитан Хоукинс правеше впечатление на честен човек, но Ади не се съмняваше какво се бе случило между тях, когато са били сами в девствената гора. Мисълта, че той бе изоставил Доминик, след като е получил своето, я изпълваше с отвращение.
— Той не е там — каза Ади. Гласът й издаваше старанието да потисне гнева, който изпитваше. Доминик я погледна недоумяващо.
— Кой? — попита тя невинно.
Ади се вгледа в лицето на Доминик. В този миг разбра, че Доминик никога не се бе усъмнила, че капитанът може да не се завърне при нея. Яростта й към този човек се удвои. Тя познаваше Доминик съвсем отскоро, но в този момент изпитваше силно желание да я защити.