Поемайки си дълбоко въздух, Доминик се обърна отново към последните двама мъже. Забеляза, че още две жени, освен нея очакваха да бъдат повикани от бъдещите си съпрузи. Един от мъжете — изключително нисък, с широки рамене и гъста кафява брада, я гледаше с интерес.
— Джек Скрогинс? — запита тя. Мъжът поклати отрицателно глава и повдигна рамене.
— Сара Джейн Уолтър? — отвърна той въпросително. Лицето му изрази разочарование, когато Доминик поклати глава. Даже когато Сара Джейн пристъпи напред, мъжът продължаваше да гледа Доминик. Сара Джейн, бивша танцьорка в бар, идваща от Сиатъл, й хвърли убийствен поглед. Доминик бързо погледна встрани.
Последният мъж също не беше Джек Скрогинс. След като и другата жена беше повикана, Доминик почувства, че я обхваща паника. Тя бе останала сама, докато всички други бързаха да започнат нов живот по тия места. Тя се озърна, мислейки, че Джек Скрогинс сигурно бе някъде наблизо. В уличната тълпа бе пълно с мъже, но въпреки че мнозина от тях я заглеждаха, нито един не се приближаваше, за да се представи като Джек Скрогинс. Отново неканеният образ на Коул се появи в съзнанието й. Доминик почувства, че по някакъв начин той бе виновен за сегашното й положение. Как можа да й причини всичко това? Как можа да я изостави сама, след като я бе накарал да повярва, че я обичаше така страстно?
— Мис? — един глас прекъсна мъчителните й мисли. Тя бързо се извърна, чувствайки прилив на противоречиви чувства. В един кратък миг тя си бе представила, че ще се обърне и ще види Коул пред себе си. Когато съзря възрастния мъж, който се обръщаше към нея, надеждите й отново се прекършиха. Част от нея се боеше, че това няма да е бъдещият й съпруг, друга част от нея се страхуваше, че това щеше да бъде именно той. Мъжът й се усмихна, но препускащите мисли продължаваха да се блъскат в главата й.
— Джек Скрогинс?
Той поклати отрицателно глава. Доминик почувства моментно облекчение, което отново се смени с тревога.
— Не, мис — каза мъжът с извинителен тон. Той нервно мачкаше и усукваше в ръцете си шапка с мека периферия. — Аз не съм Джек Скрогинс, но съм негов приятел — той наведе глава за момент. Когато вдигна глава, той я погледна право в очите.
— Джек Скрогинс не може да дойде да ви посрещне — каза той.
Доминик се насили да се усмихне, след което отмести очите си от пронизващия поглед на мъжа.
— Може би е з-зает на парцела си? — гласът и звучеше някак несигурно. Пълен безпорядък цареше в главата й.
— Не, мис — мъжът се наведе към нея, опитвайки се отново да я погледне в очите. Нейният поглед се стрелваше от земята към лицето му и след това отново надолу към земята под краката й. — Джек изчезна — вече около две седмици, откакто го няма.
Възклицание на изненада се изплъзна от устата на Доминик. Тя погледна към мъжа, който стоеше пред нея. Лицето му беше като стара обущарска кожа, но очите му излъчваха доброта и разбиране. Нещо в него я караше да се чувства сигурна. За кратко време тя си спомни за Коул, после се застави да се върне към действителността.
— Боже мой! Джек е изчезнал! Какво е станало?
Мъжът сви рамене, продължавайки да усуква на топка периферията на шапката си.
— Той работеше върху един парцел недалече от бараката си. Моят парцел е до неговия. Срещнах го сутринта, но след това повече не го видях — той нервно пристъпи от крак на крак, после добави: — Мислехме, че някой от онези, които незаконно заграбват парцели, го е нападнал, но повече не открихме никаква следа от него.
Думите му й подействаха като удар с чук по главата. Откакто бе срещнала Коул, през цялото време бе мислила с неприязън за предстоящата си среща с Джек Скрогинс. В този момент тя изпита силно чувство за вина, заедно със съзнанието за сериозността на своето положение. Намираше се на странно място, далеч от всички познати хора и познати неща. Парите, които Джек Скрогинс й бе изпратил, бяха изхарчени и тя нямаше никакви спестявания. Сега даже и Джек Скрогинс я бе изоставил. Тя мразеше своята неспособност да прояви съчувствие към неговата съдба, но й се струваше трудно да скърби за някого, когото никога не бе познавала.
— Той очакваше с нетърпение вашето пристигане. От месеци говореше за това — каза възрастният мъж. Когато Доминик погледна към него, той бързо добави: — А, между другото, аз съм Хенри, Хенри Фармър — той направи лек поклон с глава.