Ади бавно се завъртя, разглеждайки роклята си в огледалото. Не се съмняваше в правилността на решението си да дойде тук. Въпреки че познаваше Франк Дулин само от няколко дни, тя бе разбрала, че той е добър и изключително трудолюбив човек. Работеше от сутрин до вечер съвсем сам на своя парцел в Рабит Крийк, без да се оплаква. Даже и сега, в деня на сватбата си, той бе решил да прекара сутрешните часове в мината. Бе казал на Ади, че няма смисъл да се пропилява това време, след като щяха да се женят едва следобед.
Поглеждайки към Доминик, Ади повтори въпроса си:
— Какви са плановете ти сега? — Забеляза, че бузите на Доминик се покриха с гъста червенина. Тя отговори с безгрижно повдигане на рамене на въпроса на приятелката си, без обаче да поглежда към нея. — Франк и аз обсъждахме това снощи — добави Ади решително.
— Вие сте говорили за мен? — попита Доминик. Тя погледна към Ади, срещна погледа й, сетне извърна очи встрани.
— Франк има две дървени постройки. Едната от тях е съвсем малка, но може би ще бъде удобна за теб. — Ади я погледна право в лицето. Тя вече бе започнала да опознава това момиче и сега знаеше, че има нещо, което Доминик не казва. — Ти вече си взела някакво решение, нали?
Доминик кимна. Ади бе станала нейна добра приятелка и тя се надяваше, че няма да загуби симпатиите й, ако й каже за намеренията си.
— Реших да разработя парцела на Джек Скрогинс. — Тя чу изненадания възглас на Ади. Изразът на лицето на приятелката й бе повече от скептичен.
— Ти да разработваш златен залеж? — Ади я погледна недоверчиво. Предния ден тя бе прекарала няколко часа на парцела на Франк и беше го наблюдавала как работи. Франк бе провел деня заровен до лакти и колене в кал и вода. Той строеше дълги и тесни дървени улеи — наричаше ги шлюзове. Единият край на всеки улей бе по-тесен от другия, така че можеха да се съединяват един с друг. В тези улеи Франк наливаше вода, която образуваше нещо като бързей, след това хвърляше с лопата пръст и камъни. Водата отнасяше камъните и калта, а по-тежките метали падаха на дъното на шлюзовете, където бях издълбани по-малки каналчета за утаяване на златото. Това бе тежка и мръсна работа. Даже и Франк едва смогваше да я върши. Ади не можеше и да си представи, че Доминик би се заела с подобно нещо.
Доминик завърши последния бод от подгъва на роклята на Ади и я погледна спокойно.
— Трябва да го направя — каза тя със спокоен, но твърд глас. За момент в съзнанието й се появиха бараките, които бе видяла в крайния квартал на Даусън. Схлупените къщи и жените, които живееха в тях, изглеждаха по-зле, от който и да е от бордеите, които бе виждала някога.
— Напротив, можеш да дойдеш да живееш с нас — настоя Ади.
Доминик решително поклати глава:
— Не мога да се възползвам от добротата ти. Трябва сама да изкарвам прехраната си.
Ади въздъхна дълбоко.
— Въпросът е в парите, нали така? Но Франк и аз няма да ти искаме пари, за да живееш в бараката.
Благодарна усмивка се появи върху устните на Доминик. С всеки изминат ден Ади й ставаше все по-близка.
— Трябва да се издържам сама — каза тя и стисна ръката на Ади. — Не искам да остана завинаги в Даусън Сити.
— Ясно — Ади смръщи замислено вежди. — Би могла да вършиш домакинската работа. Ние можем да ти плащаме…
— Не — прекъсна я Доминик. Разбираше, че предложението на Ади е сериозно, но знаеше и друго — Ади и Франк нямаха нужда от допълнителна работна ръка. Освен това, на тях не им трябваше трети човек, които да се мотае из къщата им през медения им месец. Тя видя обезпокоеното и малко обидено изражение върху лицето на Ади и се опита да й обясни. — Разбирам, че искаш да ми помогнеш, и наистина оценявам това — каза тя развълнувано. — Но аз винаги сама съм се грижила за себе си — тя наведе глава и добави, гледайки към пода: — Когато реших да дойда тук, си мислех, че може би Джек Скрогинс ще се грижи за мен. След това бях достатъчно глупава, за да реша, че Коул… — тя не довърши изречението. Не й се искаше да говори за това колко глупави са били всичките й постъпки, свързани с Коул.