— Една-две мили са голямо разстояние по тези земи, миси — Хенри още веднъж се огледа към бараката. Откакто бе довел тук Доминик, тя работеше така усилено, както никога не бе виждал жена да работи. Хенри не можеше да познае старата барака на Джек. Най-забележителното подобрение обаче бе по отношение на миризмата. Още първия ден, когато бяха дошли, Хенри запали голям огън до поточето, прекосяващо парцела. В този огън Доминик хвърли колекцията от боклуци, развалени храни и даже чаршафи и завивки, които вече не можеха да бъдат спасени от мръсотията. Преди да потеглят от Даусън, Хенри се бе погрижил да снабди Доминик с почти всичко, от което можеше да има нужда — всичко, с изключение на мъж, който да я закриля. Тя разполагаше с дърва за горене, с храна и с една пушка „Райфел“ за всеки случай. Хенри й купи нови ленени чаршафи, съдове за храна и даже такива „луксозни предмети“, като покривка за маса и пердета за прозорци. Хенри си представяше как щеше да бъде поразен Джек, ако по някакъв начин можеше да зърне това място сега.
Първоначално Доминик бе водила дълги спорове с Хенри по въпроса за парите. Накрая той успя да я убеди, че парите, с които й купуваше всички тези неща, бяха от златото, което той бе изкопал от мястото на Джек, когато му бе помагал — така че това всъщност бяха нейни пари. За краткото време, откакто я познаваше, Хенри бе разбрал, че тя бе горда и независима. Той знаеше, че ако й каже, че е използвал свои пари за покупките, тя никога повече не би приела помощта му.
Поради упоритостта, с която тя преследваше взетото решение, Хенри най-накрая бе отстъпил и я бе оставил да работи на парцела на Джек, докато той самият продължаваше да работи на своя парцел. Предната седмица той й бе преподал основите на златотърсаческия занаят. След няколко дни, прекарани в работа на потока, Хенри вече вярваше, че тя ще се признае за победена и ще поиска да се завърне в Даусън Сити. Той обаче постепенно се бе убедил, че тя не се боеше от тежката работа и не се гнусеше да прекарва деня си, шляпайки в калта. Въпреки че никак не му се искаше да го признае, Хенри не можеше да отрече факта, че Доминик бе жена, способна да работи занаята на златотърсача. Въпреки това на него все пак му се струваше нередно да остави това малко галско момиче съвсем само в пущинака.
— Мисля, че трябва да преразгледаме това решение — каза той, правейки последен опит да я убеди.
— Няма да се върна в града, Хенри! — Явно бе твърдо решена да остане. Огледа едностайната барака, която беше неин дом сега. Откакто се нанесе тук, бе прекарала много дни в чистене и търкане, докато не започна да й се струва, че вече не усеща пръстите си. Джек Скрогинс явно не бе от хората, които държаха на чистотата. Вътрешността на бараката така силно миришеше на гнило, че на нея й се струваше, че ще повърне, преди да успее да почисти всичко от мръсотията. Даже и сега, след всичките й усилия, вътре все още се усещаше леко кисела миризма на спарено, с която бяха пропити мебелите и дървените стени. Надяваше се, че след още едно пълно почистване тази миризма щеше да изчезне окончателно. Изпита чувство на силно облекчение, докато почистваше бараката на Джек Скрогинс. Това, което виждаше, бе достатъчно, за да разбера, че никога не би могла да бъде щастлива с този мъж. Разбира се, благодарение на Коул Хоукинс тя така или иначе не можеше да бъде щастлива с никой мъж отсега нататък.
Хенри отпусна уморено ръце, сякаш се признаваше за победен. Тя беше толкова твърдоглава, колкото и красива. Имаше чувството, че може да говори, докато пресипне, без това да има някакъв ефект.
— Е добре — въздъхна той. — Запомни ли как да използваш пушката? — Тя кимна енергично с глава. — Внимавай с тези шлюзове. Нали помниш, че не трябва да отваряш на никого, след като се стъмни? — Той забеляза снизходителния израз на лицето й. Въпреки това не можа да се сдържи и добави: — И ако наоколо се навъртат някакви непознати…
— Не трябва да им давам да разберат, че съм сама тук — каза тя нетърпеливо, пристъпи крачка напред и започна шеговито да го побутва към вратата. — Всичко ще бъде наред, Хенри. — Той продължаваше да клати глава, докато тя го изтикваше през вратата.
— Всички тези диви животни, скитници и тъй нататък — просто не знам как да те оставя тук!
— В този район има редовен полицейски патрул — напомни му тя.
— И все пак, ако ти се случи нещо, никога няма да мога да си простя, че ти дадох тази идея.
Доминик погледна към него и срещна разтревожения му поглед. Бе разбрала вече, че Хенри е безценен приятел — той бе искрен и винаги готов да се притече на помощ. За разлика от Коул Хоукинс, мъж като Хенри никога не би излъгал една жена, за да я използва за собствените си егоистични интереси и след това да я изостави, без дори да се замисли. Раздразнението й от него премина и тя му се усмихна с нежност, вглеждайки се в обветреното му лице.