— Вие не трябва… искам да кажа, защо ви е да отивате в това забравено от Бога място?
Бриджит сви рамене, после отново се ухили:
— Говори се, че по онези места има много пари, които една изобретателна жена като мен би могла да насочи в своя полза — тя пое дълбоко дъх, от което съблазнителните й гърди се издуха и почти се измъкнаха от ниското деколте на червената й рокля. Тя се усмихна по-широко, щом забеляза къде бе насочил вниманието си Коул. Изпъна се така, че гърдите й щръкнаха още повече и добави: — Дъщеричката ми си е хванала един милионер там, та затова има нужда от майчето си, да й помага.
Думите й отекнаха мъчително в съзнанието му. Искаше му се да й изкрещи, че последното нещо, от което се нуждаеше сега, бе някой да му напомня за Доминик и новия й съпруг. Остра болка прониза сърцето му и неравният му пулс сякаш усилваше болката.
Бриджит отново пристъпи напред и почти се долепи до него:
— Името ми е Бриджит Лавал. Но, господине, вие не отговорихте на въпроса ми. Вие ли сте моят капитан?
Коул с усилие се откъсна от сладкия образ на Доминик, който изпълваше мислите му, и погледна отново към тази жена. От близко разстояние забеляза, че даже и с изобилния си грим, тя можеше само да завижда на естествената хубост на Доминик. Той отново отстъпи назад. Бе объркан. Тъкмо си отвори устата, готвейки се да каже на тази жена, че тя не трябва да тръгва за Юкон, че той няма да й позволи да тръгне… но в следващия момент отново стисна зъби. Защо трябваше да се намесва? Може би Доминик наистина се нуждаеше от майка си в този момент. Кой беше той, че да се бърка в живота й?
— Не, госпожо, аз не съм капитанът на „Екселсиор“. Но аз се връщам от Юкон и трябва да ви кажа, че това не е място за една лейди… — думите му пресъхнаха, щом видя изненадания израз на лицето й. Той разбра, че тя едва ли бе чувала скоро някой да я нарича лейди. — По-добре забравете за тази идея да пътувате за Даусън — завърши несигурно Коул.
— Откъде знаете, че отивам в Даусън Сити? — прекъсна го тя, отново пристъпвайки към него, докато той отново направи няколко крачки назад.
— Аз п-просто си помислих, че навярно отивате там — каза той бързо. За миг си помисли, дали приливът на топлина към лицето му означаваше, че се е изчервил силно. — Но ако действително отивате там, би трябвало да промените плановете си. Даусън е наистина едно забравено от Бога място.
— Господи! — Бриджит вдигна ръце към лицето си. — Бедното ми момиче! — тя погледна нагоре към високия мъж, добавяйки: — Значи тя действително се нуждае от мен. Благодаря ви, че ми казахте това, господине!
Коул се изруга наум.
— Не, вие не разбирате… — думите му бяха заглушени от силното изсвирване на корабната сирена.
— Трябва да тръгвам, господине — извика Бриджит. — Корабът ми ще потегли всеки момент — тя се завъртя на пети и хукна да бяга към кораба, подхвърляйки през рамо. — Жалко, че не сте капитанът на моя кораб, господине. Можехме да си направим едно малко плаване за двама!
— Какво ще стане с багажа ви? — извика Коул, правейки последен опит да я спре.
Тя спря и се обърна към него. С усмивка сви рамене и каза:
— Багажът е като мъжете, господине… лесно се сменя.
Тя се изкикоти отново, завъртя се и се хвърли напред към кораба, без да поглежда назад.
Коул тръгна след нея, но спря след няколко крачки. Той се обърна инстинктивно към мястото, където стоеше Лутър. Погледите им се срещнаха, но Коул не можеше да разбере странния израз в очите на Лутър.
— Ти никога няма да се промениш! — изстреля думите си Лутър с пренебрежителен тон. Той не бе видял много добре жената, нито пък бе чул какво си говориха с Коул, но сметна, че бе видял достатъчно, за да разбере.
Коул тръсна глава отрицателно.
— Не е каквото си мислиш…
— Не съм сляп, Коул. Онази жена беше проститутка — ясно е като бял ден — Лутър продължи, без да дава на Коул възможност да отговори. — Освен това е французойка, дявол да го вземе! Как, по дяволите, си мислиш, че ще загърбиш миналото, като продължаваш да тичаш след всяка френска курва…
— Доминик не беше курва — прекъсна го Коул през зъби.
— Е, ти се отнесе с нея като с такава — му отговори Лутър. Той погледна към „Екселсиор“ точно в момента, когато Бриджит се качваше на борда на океанския лайнер. Повдигаше му се при мисълта, че Коул бе стигнал дотам да тича подир проститутки посред бял ден.
Ярост обхвана Коул, карайки го да се чувства ядосан на Лутър повече, отколкото той някога си бе представял за възможно. Стисна юмруци, борейки се с желанието да удари приятеля си през устата. Нямаше нужна никой да му напомня как се бе отнесъл с Доминик — и без това всекидневно се самообвиняваше. Коул изгледа продължително Лутър, без да казва и дума, тъй като не беше сигурен в способността си да се контролира в момента.