Лутър издържа на предизвикателния поглед на Коул. Той виждаше светкавиците, които преминаваха през очите на приятеля му, и разбираше, че бе докоснал болно място. Но не съжаляваше за думите си, тъй като считаше, че те можеха да подтикнат Коул да признае пред себе си истинските си чувства. Лутър знаеше, че само тогава биха имали свобода на техния „Кораб на свободата“.
Сирената на „Екселсиор“ отново изсвири. Коул отново бе обхванат от желанието да изтича по мостика и да измъкне майката на Доминик от кораба. Вместо това той се обърна и тръгна към своя кораб. Знаеше, че Лутър го следва на разстояние, и ускори крачка. Не искаше да спори с Лутър, но разбираше, че спорът лесно можеше да се разпали отново. Премина с тежки стъпки по дългия мостик, който водеше към „Кораба на свободата“. Преди корабът бе носил името „Мериленд“, тъй като предишният му собственик бе потеглил за пръв път от този щат. Коул бе попаднал на подходящо време за покупката на кораба — бившият собственик бе разбрал неотдавна, че умира от туберкулоза. Искаше да прекара последните дни от живота си заедно с една жена, която бе срещнал тук, в Сан Франциско.
Коул спря на предната палуба на големия товарен кораб. Този кораб бе достатъчно голям, за да бъде преустроен в луксозен пътнически лайнер, но в момента се използваше за превоз на стоки от Мексико и Южна Америка на север по бреговата линия на Пасифика. Коул смяташе да запази този маршрут и да превозва същите видове стоки. Застанал на носа на своя кораб, Коул отправи очи към хоризонта. Опитите му да укроти мислите, които се втурваха в съзнанието му, бяха напразни. Той се обърна и погледна към „Екселсиор“: споменът за Доминик продължаваше да господства в съзнанието му. Той се замисли как щеше да реагира тя, щом узнаеше, че майка й е пристигнала в Даусън. От краткия си разговор с Бриджит Лавал бе разбрал, че тя има намерение да възобнови своя бизнес още с пристигането си. Знаеше, че това щеше да разруши всички надежди на Доминик да избяга от онова, което я преследваше.
— По дяволите! — възкликна Коул. Обърна гръб на „Екселсиор“ и се оказа лице в лице с Лутър. Те продължиха да се гледат известно време. Лутър вече не изглеждаше ядосан — в очите му сега се четеше объркване… и загриженост. Коул му дължеше обяснение — може би. Но как да обясни нещо, което той сам не можеше да разбере? — Ще отида да си взема нещо за пиене — каза Коул, заобикаляйки Лутър и тръгвайки отново по мостика.
— Има достатъчно уиски на кораба — му напомни Лутър. И двамата се бяха погрижили запасите от алкохол на борда да бъдат достатъчни. Но Коул продължи да върви, без да му отговори.
— Ще потеглим ли този следобед? — извика Лутър зад гърба му. Планът им бе да отплуват същия ден за Колумбия. Екипажът бе готов да вдигне котва и чакаше само нареждане от Коул.
— Скоро ще се върна — изкрещя Коул, без да се обърне. Имаше нужда да проясни мислите си, преди да отплуват от пристанището, а не можеше да направи това тук, гледайки към „Екселсиор“ и мислейки за Доминик. Това, от което се нуждаеше, бе едно силно питие и жена, която да го накара да забрави — поне за малко. Нали самата Доминик го бе накарала да забрави за Сузана Роуланд!
С тази мисъл в обърканото си съзнание, Коул се насочи направо към района на публичните домове близо до Барбари Коуст. Той знаеше, че през последните две седмици Лутър бе посещавал редовно този район на града. Всеки път, когато го бе канел да дойде с него, Коул му отказваше под претекст, че е твърде зает с покупката на кораба. Истината бе, че той не можеше да си представи да бъде с никоя друга, освен с Доминик. Сега обаче му се струваше, че тъкмо от това имаше нужда, за освободи веднъж завинаги съзнанието си от нея.
Влезе в първия от публичните домове, който му се изпречи на пътя. Това беше малък бар с активна клиентела даже по това време на деня. Коул огледа с бърз поглед вътрешността на бара. Изглеждаше како всички останали барове в този район. Вниманието му бе привлечено от русата танцьорка, която се бе облегнала на барплота. Тя му се усмихна, щом забеляза погледа му. Образът на Доминик се появи пред него по-ярък от всякога — почти му се стори, че именно тя стои пред него и го гледаше с онези омайващи сини очи. Примигна и тръсна глава. Доминик бе изчезнала. Коул отново погледна русото момиче. Странно усещане на гадене се оформи под лъжичката му и той почувства неприятен вкус на езика си. Продължи да гледа танцьорката, докато лицето й започна да се размива пред очите му. Усети, че му ставаше зле и че трябва да излезе на чист въздух. Обърна се рязко и излезе от бара. Соленият въздух и миризмата на риба, която винаги се усещаше на брега, накара стомаха му да се преобърне. Преглътна с труд и се отдалечи с бързи крачки от бара.