— Аз съм добре — благодарение на теб — каза Доминик. — Не зная как ще ти се отплатя, но ако някога се нуждаеш от нещо…
Ади вдигна ръка с предупредителен жест.
— Приятелките не трябва да се безпокоят за това как биха могли да се отплатят една на друга — я прекъсна тя. Очите им се срещнаха за миг. През последните няколко дни те бяха станали много близки, но все още имаше неща, които не можеха да споделят. След време тя също щеше да се нуждае от помощта на Доминик и когато настъпеше подходящ момент, щеше да й каже за това. Сега обаче, поради скорошната загуба, която Доминик бе претърпяла, Ади искаше да изчака.
Доминик знаеше, че Ади бе права. Но тя все пак бе убедена, че приятелката й заслужаваше да получи медал за всичко, което бе сторила за нея. Когато Хенри бе отишъл да я повика, Ади без колебание бе изоставила всичко, включително и съпруга си и бе дошла да се грижи за нея. В началото Доминик се боеше да й каже за бременността си, защото това щеше да бъде недвусмислено доказателство за случилото се между нея и Коул. Но Ади се държа толкова мило и с разбиране, че Доминик нито за миг не бе почувствала осъждане от нейна страна.
Студеният вятър удари в лицето на Доминик и спря дъха й. Тя почувства как студът я пронизваше до кости. Времето сякаш бе подходящо за безрадостната задача, която трябваше да изпълни. Тя взе вързопчето, което Ади бе увила в чист брашнен чувал, и тръгна към задната част на колибата. Малко преди това Ади бе изкопала там малка дупка под едно смърчово дърво. Доминик сложи чувала заедно със съдържанието му в тази дупка. С помощта на Ади тя запълни дупката с кал и работата бе свършена за няколко минути. Доминик застана за момент пред малкия гроб с наведена глава и ръце, сключени като за молитва. Не бе сигурна за какво трябваше да помоли Бог при тези обстоятелства, но изрече на ум една молитва за детето, което никога нямаше да види. След като свърши, тя се помоли за Коул. Помоли се за това, където и да беше той в този момент, да мисли за нея от време на време и да си спомня за любовта, която бяха споделили в девствените простори на Юкон.
— Хайде да се връщаме! Цялата си мокра — каза Ади. Тя хвана Доминик за ръката и нетърпеливо я дръпна. Въпреки че се тревожеше за Доминик, тя имаше и собствени причини да се пази от лошото време. За нейна голяма радост и изненада бе открила, че носи в себе си детето на Франк. След всички години, прекарани с предишния й съпруг, тя се страхуваше, че не бе способна да има деца. Сега обаче миналото вече не я интересуваше. Тъй като бе бременна от Франк, тя се радваше на това чудо. След време щеше да каже на Доминик. Ади също така имаше намерение да убеди най-после Доминик да дойде да живее при тях. Може би сега Доминик все пак щеше да разбере, че не можеше да остане цяла зима сама на това място.
— Франк се връща днес — каза Ади, докато изтръскваха наметалата си от дъжда. След като ги окачиха в преддверието, двете жени побързаха да влязат в бараката. Температурата навън бе спаднала и по всяка вероятност не след дълго щеше да завали сняг. По това време на годината снегът вероятно нямаше да се задържи дълго по ниските места на планината, но той напомняше, че зимата бе вече на път.
— Искам да си отидеш вкъщи при съпруга ти — каза Доминик решително. — Аз вече съм добре благодарение на теб — тя се усмихна уморено на Ади, прекоси малката стая и седна на леглото. Краткото излизане я бе изтощило и отново се чувстваше слаба. Струваше й се невероятно, че се бе разболяла така сериозно поради помятане на толкова ранен стадий на бременността. Но Ади не се учудваше. Даже й бе казала, че за жената понякога бе по-тежко да пометне, отколкото да роди. Раждането бе нещо, за което женското тяло имаше време да се подготви, докато помятането представляваше неочаквано сътресение за цялата й физика.
Ади подаде на Доминик димяща чаша кафе. Тя забеляза бледността на лицето й.
— Не можеш да останеш тук сама! Настоявам да дойдеш у нас — каза тя. — Доминик започна отрицателно да клати глава, но Ади не я остави да говори. Тя застана пред нея с ръце на кръста и продължи: — Аз не те моля. Казвам ти, че трябва да дойдеш, и няма повече да спорим по този въпрос. Когато Франк се върне от парцела, ще живеем тримата заедно.
Изненадана от властния тон на Ади, Доминик я гледаше мълчаливо. Демонстрацията на авторитет от страна на приятелката й малко я забавляваше, но едновременно с това загрижеността на Ади й се струваше трогателна.
Знаеше, че щеше да мине известно време, преди да бъде в състояние пак да работи в мината, и реши, че няма смисъл да спори с Ади точно сега. По-късно, когато възстановеше силите си, щеше да се върне на Елдорадо 12 и отново да копае дотогава, докато не изтръгне от земята достатъчно злато, за да замине оттук.