— Е, изглежда, няма смисъл да споря с теб.
— Наистина няма смисъл — прекъсна я Ади. Тя спря за малко, учудена от това, че Доминик тъй бързо се бе съгласила, сетне се усмихна. Внезапно смени темета: — Не е ли прекрасен човек този Хенри Фармър? Не мога да повярвам, че никога не е бил женен досега. Колко жалко! — тя погледна към Доминик, добавяйки: — Не мислиш ли, че е жалко, че такъв добър мъж като Хенри никога не се е женил?
Доминик сви рамене.
— Предполагам, че той си има причини — каза тя. „Аз също никога няма да се омъжа“ — си помисли тя, виждайки мимолетния образ на Коул да минава пред очите й. Неочаквано почувства, че сълзите, които не бе изплакала, когато бе хвърлила малкото вързопче в дупката, както и онези, които бе сдържала, когато Коул я бе изоставил, изобщо всички сълзи, които тя трябваше да изплаче, сега напираха в очите й. Ридания разтърсиха крехкото й тяло. Ади я прегърна и тя плака, докато не й останаха повече сълзи.
След това, прекалено изтощена и неспособна да мисли за причините за това неочаквано избухване, Доминик се отпусна на леглото в безпаметен сън. Събуди се няколко часа по-късно от влизането на Франк Дулин. Чувстваше се даже още повече лишена от всякаква енергия, отколкото преди да заспи. Но с усилие на волята тя се измъкна от леглото и стана на крака. Ади вече бе успяла да опакова всичко, което можеше да се натъпче в каруцата на Франк. Явно тя не смяташе, че Доминик можеше някога да се завърне тук.
— Готова ли сте, лейди? — попита Франк, докосвайки учтиво края на шапката си. Той помогна и на двете да се качат в каруцата, след това самият се качи и седна до жена си. Ади му бе казала, че Доминик страда от някаква инфекция, но не бе обяснила точно каква и той не бе я разпитвал. За него това нямаше значение. За краткото време, което бе познавал своята „невяста по пощата“, той истински се бе влюбил в нея. Щом искаше да помогне на тази млада жена, Франк щеше да я подкрепи в това начинание.
Доминик мълчеше през повечето време по пътя към къщата на семейство Дулин, въпреки че Франк и Ади положиха всички усилия да я включат в разговора. Тя не се чувстваше съвсем удобно от това, че се намесва в съвместния им живот на младоженци, но знаеше, че нямаше друга възможност, освен тази. Възможностите й, изглежда, изчезваха една по една с всеки изминал ден.
По време на краткото лято на Юкон нощите бяха нещо средно между светлина и мрак. В края на август обаче нощем отново започна да става тъмно. Доминик бе чула от тукашните жители, че през дългите зимни месеци полумракът щеше да продължава двадесет и четири часа на ден. Мисълта да се събужда всяка сутрин, за да види едно небе без слънчева светлина, не бе никак приятна за Доминик. С всеки изминал ден обаче тя все повече се боеше, че щеше да й се наложи да остане тук и през зимата. Страхът от това я караше да изпълнява прилежно указанията на Ади: хранеше се редовно, лягаше си рано и избягваше да се преуморява. Не след дълго Доминик бе вече по-здрава, отколкото когато и да било през живота си.
През последните няколко седмици Хенри Фармър редовно посещаваше семейство Дулин. Ади прилагаше всички усилия, за да ги събере с Доминик. Тя нямаше трудности с Хенри, който й бе признал, че бе влюбен в Доминик почти от първия миг, в който я бе срещнал. Ади смяташе, че притесненията му, че само се залъгва с налудничави старчески мечти, бяха чиста глупост. Сега Ади съсредоточаваше усилията си върху Доминик.
— Мисля, че вие с Хенри се разбирате добре. Държите се един към друг така, сякаш се познавате много отдавна — подхвърляше Ади, докато Доминик закопчаваше роклята, която пробваше в момента. Бяха пристигнали в Даусън рано сутринта. Франк и Хенри отидоха да купуват стоки, необходими за работата на парцелите, докато Ади бе настояла Доминик да я придружи до магазина за дрехи. Доминик се бе съгласила с неохота. Тя искаше да отиде с мъжете, за да купи някои неща за Елдорадо 12 с малкото парченца самородно злато, които бе намерила преди помятането.
— Искам да кажа, той е много по-възрастен от теб — продължи Ади, — но това не трябва да има значение за една жена, щом мъжът се отнася добре с нея.
Доминик сви рамене с безразличие. Тя бе водила същия разговор с Ади вече неведнъж и знаеше какви бяха намеренията на приятелката й. Въпреки че много пъти й беше казвала, че за нея Хенри бе само много добър приятел, Ади продължаваше да се опитва да превърне отношенията им в нещо повече.
— Тази рокля е прекалено голяма за теб, Ади — каза тя, след като закопча последното копче на талията й. — Виждаш ли колко свободно стои на талията?