Ади се засмя нервно:
— Мисля, че ще ми трябва малко по-голяма от тази.
— Но за какво ти е… — странният израз на лицето на Ади накара Доминик да млъкне. Очите й за момент срещнаха нейните. Тя усети, че Ади имаше нещо да й казва, и се надяваше, че няма да е свързано с Хенри. Ади не можеше да й каже нищо, което да промени мнението й за идеята да се ожени за Хенри, нито пък да намали решимостта й да се върне на Елдорадо 12 след няколко дни, когато семейство Дулин щяха да напуснат Даусън Сити.
— Ади, ако това е за Хенри… — започна тя.
Ади поклати отрицателно глава. Доминик сви рамене в недоумение, но преди да може да каже каквото и да било, Ади започна да говори:
— Трябва да ти кажа нещо — нещо, което може да те разстрои. Но независимо от всичко се надявам, че ще споделиш щастието ми.
Доминик продължаваше я гледа учудено. Тъй като очакваше приятелката й да каже нещо за Хенри, следващите й думи я завариха напълно неподготвена.
— Ще имам дете, Доминик! — Лъчезарна усмивка освети лицето на Ади. Тя повече не можеше да сдържа радостта си и сега, когато знаеше вече със сигурност, че е бременна, тя искаше да съобщи новината на целия свят. Все пак искаше да бъде тактична към чувствата на Доминик, затова бързо изтри усмивката от лицето си и добави: — Отдавна се досещах за това… Разбира се, може би не е време да ти го казвам сега…
— Напротив! — прекъсна я Доминик. — Много съм щастлива заради те& и Франк — каза тя. Това не беше лъжа и тя се учудваше как Ади можеше да си помисли, че ще бъде толкова егоистична да не се радва, ако приятелката й имаше нещо, което бе загубила тя. — Господи! — промълви тя задъхано. — Това е истинско чудо, нали? — тя си спомни, че Ади й беше казвала колко много бе искала да има деца от първия си мъж. Доминик си помисли, че навярно на Ади й е било много трудно да скрива от нея тази вълнуваща новина. Червенина заля бузите й. Тя се наведе и прегърна Ади. Не искаше Ади да види чувството на срам и вина, изписани върху лицето й. Преди да се отдръпне от прегръдките на приятелката си, Доминик обеща сама на себе си, че никога вече нямаше да натоварва другите със собствените си проблеми.
— Благодаря ти — каза Ади. — Знам, че ти е трудно да го приемеш, след като изгуби твоето дете, и като знам чувствата ти към капитана… — Ади забеляза, че лицето на Доминик пламна, а след това побледня внезапно. Не бяха говорили за Коул, откакто бе пометнала детето му, и Ади се надяваше, че чувствата към него бяха започнали да избледняват. Доминик не гледаше към нея, но Ади можеше да види неканената любов все още да блести в сините й очи. Дълбока тъга засенчи щастието на Ади.
— Аз съм тази, която трябва да бъде благодарна — каза Доминик. Тя се насили да погледне отново Ади. В очите на приятелката си тя виждаше собственото си неясно отражение — също както можеше да види в самата Ади отражение на онова, което тя искаше да стане един ден. Но първо трябваше да се научи да не поставя собствените си нужди и желания пред тези на останалите. — И едни ден ще ти докажа колко високо оценявам всичко, което ти направи за мен, Ади! Обещавам, че ще го направя!
Очите на Ади се навлажниха. Тя виждаше страданието на Доминик.
— Не искам нищо от теб, Доминик. Искам само да бъдеш щастлива. Затова… — тя пое дълбоко въздух и продължи — аз няма повече да те убеждавам за Хенри — тя видя, че през очите на Доминик преминава израз на изненада, последван незабавно от израз на облекчение. Ади изпита чувство на вина и отговорност. — Трябва да ти кажа нещо — каза Ади виновно. Тя въздъхна притеснено.
Доминик изпита чувството, че не искаше да чуе онова, което Ади искаше да й каже.
— Искам да поговорим за бебето ти — каза тя бързо, опитвайки се да смени темата. Тя се замисли. — Да видим… трябва да се роди през пролетта. Права ли съм? — тя потисна моментния спомен за това, че нейното бебе също щеше да се роди през ранната пролет.
— Хенри смята да поиска ръката ти тази вечер. Затова дойдохме днес в Даусън.
Доминик отвори уста, но не каза нищо. Думите на Ади отекваха в обърканото й съзнание. Ади въздъхна.
— Точно сега той купува цветя — тя вдигна очи към небето, мислейки си за ролята, която самата тя бе изиграла в този сценарий. В действителност целият план беше по нейна идея, което я караше сега да се чувства още по-виновна. — Хенри искаше да те изненада. Едва сега разбрах, че това не е добра идея — нито за Хенри, нито за теб.
Доминик все още бе объркана и не знаеше какво да каже.
— Ти си направила това с най-добри намерения — опита се да успокои приятелката си тя.