Доминик излезе от бараката и затвори вратата след себе си. Остана за момент под дъжда, погълната от мислите си. Краткото време, което бе прекарала вътре, я бе излекувало от поривите на завист и от фриволните мисли, които я бяха накарали да дойде тук. На тяхно място се бе върнала — още по-силна от преди — решимостта да постигне първоначалната си цел. Тя щеше да намери начин да бъде порядъчна жена и никога нямаше да си позволи да попадне в този капан, от който майка й не бе поискала да се освободи. Сега — когато бе видяла как живееше Бриджит и как тя самата щеше да бъде принудена да живее, ако отстъпеше на изкушението, — сега тя разбираше, че за кесията със злато майка й бе платила твърде висока цена.
Доминик побърза да се върне в „Златния хотел“, оглеждайки по пътя улиците от страх да не се сблъска с Джек Скрогинс. Дъждът бе прогонил почти всички на закрито — само няколко смелчаци все още се виждаха по пешеходните пътеки. Точно в този момент Доминик не се чувстваше твърде смела. Прекрасната й копринена рокля бе съвсем мокра, зъбите й тракаха от студ. Щеше да извади голям късмет, ако утре не легнеше болна от жестока настинка.
Вече във фоайето на хотела, тя още веднъж се огледа. Целта й не бе да намери Джек, а по-скоро да избегне срещата с него. Въздъхна с облекчение и тръгна по стълбите, които водеха за втория етаж, когато чу познат глас да я вика.
— Доминик! Боже мой, къде си била? — Ади се спусна към нея с разтревожен вид. От косата и дрехите на Доминик се стичаше вода. Ади си спомни колко зле бе Доминик до неотдавна и се боеше да не се разболее отново. Погледна към треперещото тяло на приятелката си, забелязвайки, че бе облякла дрехата, предназначена за утрешното тържество. — Ще хванеш пневмония, като излизаш навън без дъждобран или…
— Ади, няма да повярваш какво се случи! — извика Доминик. Прегърна спонтанно Ади и силно я притисна към себе си. Когато се отдръпна, забеляза, че роклята на Ади сега бе почти толкова мокра отпред, колкото и нейната. — Извинявай за роклята ти, Ади, но наистина се случи нещо ужасно!
Изразът на лицето на Доминик и тонът, с който говореше, накараха Ади да изпита лошо предчувствие.
— Какво? Какво е станало? — попита тя. В ума й се появи картина на някакво нещастие с Хенри — Франк беше горе в стаята, тя знаеше това. Бе излязла да търси Доминик, защото трябваше да обсъди с нея нещо много важно.
Доминик започна забързано да обяснява на Ади всичко наведнъж:
— Джек Скрогинс се върна и той е ужасен — просто ужасен! Хенри сигурно ще се откаже от сватбата, като разбере, че той се е върнал и майка ми е в града, и…
Ади вдигна ръка.
— Почакай малко! Прекалено много е, за да разбера всичко така бързо. Хайде да се качим в стаята и да свалиш тези мокри дрехи. Тогава можеш да ми обясниш всичко по-спокойно.
Доминик кимна с глава в знак на съгласие и в същия момент зъбите й изтракаха, докато тръпка премина през цялото й тяло. Ади я хвана за ръка и двете тръгнаха бързо нагоре по стълбите. В стаята на Доминик бе разхвърляно — тя бе оставила всичко така, когато бързаше, мислейки, че Коул я чака долу във фоайето. Ади си помисли да й направи забележка за това, но се въздържа.
— Хайде сега, започни от началото — каза Ади, докато разкопчаваше перлените копчета по гърба на роклята на Доминик. Сатененият плат бе толкова мокър, че едва успяваше да ги прокара през малките илици. Тази красива рокля вече едва ли ще може да се възстанови, си помисли тъжно тя.
Доминик си пое дъх, треперейки. Спомни си за радостната възбуда, която я бе обхванала, когато хотелският служещ бе дошъл да й съобщи за посетителя, който я очакваше.
— Казаха ми, че някой ме чака долу… един мъж — Доминик преглътна с труд. Тя се измъкна от мократа дреха, взе домашната си роба и отиде зад паравана. Докато смъкваше мокрото бельо, продължи: — Мисля, че в този момент загубих способност да разсъждавам. Помислих си, наистина, че долу ме чака Коул — гласът й се пречупи и тя почувства напиращите сълзи. Млъкна за момент, пое дълбоко въздух и се опита да спре сълзите.
Ади седна на ръба на леглото. Не можеше да види лицето на Доминик зад паравана, но наистина нямаше нужда да го вижда, за да разбере страданието й. Изпита чувство на вина при мисълта за това как бе подтикнала Хенри да й направи предложение. Бе сигурна, че Доминик е приела само защото не е имала друг избор. Сега обаче тя щеше да й предостави този избор.