Доминик излезе иззад паравана, завързвайки колана на робата си. Погледна към Ади и очите им се срещнаха. Последва моментно мълчание.
— Е, няма нужда да ти казвам, че това не бе Коул — Доминик се приближи до леглото и седна до Ади. — Това бе Джек Скрогинс. О, Ади, този мъж е просто страшен! — пред нея отново изникна образът на Джек с хилещата се грозна уста и мръсна брада. Тя видимо потрепери.
— Мислех го за умрял — каза Ади. Тя взе едно одеяло от леглото и загърна с него раменете на Доминик. Боеше се, че Доминик може отново да се разболее, преди да се е възстановила напълно от предишното боледуване.
Доминик поклати отрицателно глава.
— Не, не е мъртъв. Освен това все още смята, че ние трябва да се оженим или… — тя потръпна отново, спомняйки си как й бе предложил да започнат направо медения месец.
— Или какво? — попита Ади разтревожено. Загърна по-плътно с одеялото треперещото тяло на Доминик, забелязвайки, че лицето й бе мъртвешки бледо.
— По-ужасно е, отколкото можеш да си представиш каза Доминик. Гласът й бе дрезгав, а изразът на бледото й лице издаваше отвращението, което изпитваше. — Не мога да се омъжа за него — просто не мога!
— Не си длъжна да се омъжиш за някого, ако не искаш — каза Ади твърдо. — Мислех да ти го кажа, когато сме двамата с Франк, но при тези обстоятелства смятам, че той ще разбере… — Ади бръкна в джоба на роклята си и извади оттам един плик. Тя го подаде на Доминик.
— Какво е това? — попита Доминик смутено.
— Погледни сама!
С треперещи ръце Доминик взе плика от ръцете на Ади. Бавно го отвори и погледна вътре. Все още неуверена, извади парче хартия от него. Сърцето й спря за момент, после започна да бие с учестен пулс. Мислите й бяха объркани. — Билет? — прошепна тя и очите й се спряха на лицето на Ади.
Ади кимна с видимо задоволство. Пътуването до Сан Франциско съвсем не бе евтино — билетът за „Екселсиор“ им бе струвал две хиляди долара. Но Ади не се съмняваше, че това бяха мъдро изразходвани пари.
Доминик отново погледна към билета в ръката си с невярващи очи.
— Не мога да приема това, Ади. Господи! Струвало ви е толкова много пари! Аз не мога…
— Можеш, и ще го приемеш — прекъсна я Ади. Тя скръсти ръце насреща й и продължи: — Билетът вече е купен и ние с Франк няма да приемем да ни откажеш.
— Ами… какво ще стане с Хенри? — Доминик изпита болка при мисълта за човека, за който тя трябваше да бъде омъжена след по-малко от двадесет и четири часа.
Ади наведе глава и въздъхна дълбоко.
— Хенри ще те разбере. Франк и аз даже ще поговорим с него, ако искаш. Знам, че достатъчно се намесвах в живота ти, но моя е вината, че се почувства принудена да се омъжиш за него.
Доминик повдигна ръка към гърдите си. Тя си представи колко засегнат ще се почувства Хенри, но едновременно с това изпитваше чувство на огромно облекчение.
— Мислиш ли, че с Хенри всичко ще бъде наред?
Ади кимна.
— Той е добър човек — тя погледна към Доминик, добавяйки: — Но не е подходящ за теб — усмихна се нежно на Доминик и стисна ръката й.
Плаха усмивка се появи на устните на Доминик, но след миг изчезна.
— А какво ще стане с Джек Скрогинс? — попита тя, отново обхваната от паника.
Ади сви рамене.
— Трябва просто да му кажеш, че си променила намеренията си и че след няколко дни заминаваш за Сан Франциско.
— Не мисля, че той ще се задоволи с това — каза Доминик. — Той ми плати билета до тук и знам, че ще настоява да изпълня моята част от сделката — тя отново потрепери силно. — Затова — каза тя — отидох да потърся майка ми.
На лицето на Ади отново се поява объркване. Доминик никога не й бе споменавала за някого от членовете на семейството й.
— Майка ти е тук, в Даусън Сити? — попита тя изумена.
— Да — каза спокойно Доминик. Наведе глава, замисляйки се как да избере най-тактичния начин, за да разкрие на Ади тайната, която се бе надявала да запази завинаги. Нямаше начин да скрие истината и думите сами започнаха да излизат от устата й. Разказваше за детството си, прекарано в частни училища далече от майка й, за страховете й, че ще тръгне по нейния път. Доминик даже разказа на Ади за опасните мисли, които я бяха обладали при вида на кесията със злато, която бе видяла, че майка й получава на Парадайс Стрийт. Ади я изслуша, без да каже нито дума.
Когато Доминик свърши, Ади продължи да мълчи известно време. Бе изненадана и натъжена от историята, която току-що бе чула. Едновременно с това бе поразена как Доминик бе успяла да израсне толкова силна и чувствителна, независимо от странното си детство.
— Не мисля, че трябва да напуснеш Даусън Сити, без да отидеш да я видиш — каза Ади. Тя виждаше колебанието в очите на Доминик. — Тя неслучайно е дошла тук.