— Дошла е за златото, което първопреселниците биха й платили за… да кажем, за един час показване на способностите й.
— И заради тебе също — я прекъсна Ади. Въпреки отношението на Доминик към това, с което се занимаваше майка й, Ади усещаше, че дълбоко в себе си тя таеше съкровени чувства на любов към нея. — Ще отида с теб до бараките, ако искаш.
Последните думи на Ади отново напомниха на Доминик за примера, който искаше да вземе от приятелката си. Предложението да дойде с нея на Парадайс Стрийт означаваше дори повече, отколкото билета за „Екселсиор“.
— Не мога да искам това от теб — каза Доминик. Мека усмивка се появи на устните й. — Но благодаря за предложението.
Силно чукане на вратата прекъсна разговора на двете жени.
— Сладурче! Там ли си? — гласът, който идваше от другата страна на вратата, не оставяше място за съмнение относно притежателя си.
— Господи! Това е той — Джек! — прошепна Доминик. — Това е Джек! — Тя притисна одеялото към себе и впери широко отворените си и ужасени очи във вратата.
— Сега ще го изгоня — каза Ади успокояващо. — Скрий се!
Доминик нямаше нужда да бъде убеждавана дълго. Тя остави одеялото и изтича в малката баня, затваряйки вратата след себе си и пускайки резето. Долепи ухо до вратата, напрягайки се, за да чуе разговора.
Въпреки че бе чула описанията колко невъобразимо ужасен бе Джек Скрогинс, Ади все пак не бе готова за онова, което й предстоеше да види. Когато отвори вратата, тя се вторачи в него, неспособна да каже и дума.
— Коя, по дяволите, си ти? Къде е моето сладурче? — попита Джек, промушвайки врат през процепа на вратата в опита си да погледне в стаята.
— Ами… тя… тя се къпе — заекна Ади. Тя разглеждаше мъжа, който стоеше пред нея. Гледката бе също така непривлекателна, както я бе видяла и Доминик. Сега той беше и целият мокър от дъжда навън. Отвратителна миризма, подобна на миризмата на мокро куче, достигна до ноздрите на Ади.
Джек се ухили, откривайки изгнилите си зъби.
— Къпе се, а? Е, аз съм бъдещият й съпруг, та ще почакам да излезе от банята — той направи крачка към вратата, но Ади я избута напред, преди той да успее да влезе в стаята. Остана само малък процеп, така че да може още да говори на Джек. Тя подпря вратата отвътре с цялата си тежест в случай, че той се все пак опиташе да влезе в стаята. Стараейки се да говори с възможно най-решителния си тон, тя каза:
— Чакайте малко, господине! Не ме интересува кой сте — вие няма да влезете тук, преди Доминик да е готова да ви приеме.
— Добре де, коя, по дяволите, си ти? — повтори Джек. — Майка ли си й?
Ади му отговори спонтанно, без да се замисля.
— Да… да, наистина. Аз съм й майка, приятелка и всичко останало, което поискате — каза тя през зъби. — А сега ме извинете, господине, но трябва да се погрижа за нея — тя захлопна вратата под носа му и завъртя резето с треперещи ръце. За нейно облекчение той не почука пак. Господи! Изглеждаше по-зле, отколкото го бе описала Доминик. Но тя имаше чувството, че Доминик бе права за едно — той щеше да настоява тя да се омъжи за него. Освен ако… ако можеха по някакъв начин да я изведат от Даусън Сити, преди той да успее да изпълни задълженията си по сделката, която бяха сключили.
Глава 25
Доминик излезе от банята. Един поглед върху лицето на Ади й бе достатъчен, за да се увери, че те споделяха едно и също мнение за Джек Скрогинс.
— Ужасен е — каза Ади, когато погледите им се срещнаха. Тя си помисли отново какъв късмет имаше, че успя да се омъжи втори път, при това за такъв прекрасен човек като Франк. Мисълта, че би могла да попадне на някой като Джек Скрогинс, я караше да настръхва. Спомни си за Силвър Бел. Освен че разполагаше с най-големия парцел в Клондайк, Мейнард Хендрикс едва ли можеше да се похвали с други особени предимства — в сравнение с Джек Скрогинс обаче той беше Аполон. Ади бе срещнала Силвър Бел по-рано през деня — тя бе облечена в скъпи дрехи и носеше на едната си ръка диамантен пръстен с големината на чаена чаша. Изглеждаше като един милион долара — като добива от златната мина на съпруга й. Струваше й се несправедливо жена като Силвър Бел да преуспее в живота повече, отколкото добро момиче като Доминик.
— Какво ще правя сега? — попита Доминик с внезапно изтънял глас. — Аз не мога, не искам да се омъжа за него!
— И аз няма да ти позволя да се омъжиш за него! — каза Ади твърдо. Тя знаеше, че и Доминик както всички други бе рискувала, когато бе приела да пропътува цялото това разстояние и да се омъжи за човек, когото никога не бе виждала. Но това не означаваше, че нито една от тях не можеше да промени намеренията си. — Облечи се — нареди Ади. Надяваше се, че Франк щеше да я посъветва какво да правят при тези обстоятелства. Щяха да намерят и Хенри, и той щеше да им помогне — освен ако не бе твърде разстроен от решението на Доминик да развали уговорката им и да замине за Сан Франциско.