Жената пое предложената ѝ ръка, стисна я здраво и се издърпа през тесния отвор в камъка, който едва минаваше за врата, но все пак осигуряваше достъп. Само секунда по-късно последва меко тупване и тя се приземи на земята на единствената нация в Западна Европа, чийто суверен представляваше самия Бог.
Не минаха повече от три секунди и характерните изщраквания на насочени към тях оръжия заместиха всеки друг звук в съзнанието на Габриела. Тя вдигна поглед и осъзна, че са заобиколени от швейцарски гвардейци в пълно бойно снаряжение, неразличими от всеки SWAT екип, с изключение на килнатите на една страна барети, които носеха древния печат на папата.
Мъжете бяха въоръжени с автомати „SG 552 Командо“ и „Хеклер и Кох МР5“, които си бяха доста съвременни.
Без да сваля очи от гвардейците, Фиеро прошепна на Александър:
- Каза, че ще ни арестуват. Надявам се наистина да направят само това.
59
17,33 часът
Швейцарските гвардейци, които държаха Александър и Габриела на мушка, заговориха с учтивост, която беше неочаквана от мъже, в чиито ръце имаше достатъчно огнева мощ, за да ги заличат завинаги.
- Сър, мадам, вие нахлухте в суверенната територия на Ватикана в нарушение на международния закон. - Войникът, който заговори, стоеше в центъра на формирания полукръг, в който бяха попаднали. Той не се различаваше от останалите си колеги, но по стойката и авторитетния му глас ставаше ясно, че им е командир. - Искам да ви уведомя, че ще ви арестуваме в съмнения за терористични дейности.
- Терористични дейности? - изуми се Габриела.
Александър поклати глава настоятелно. Недей, казваше този жест.
- Двама от офицерите ми ще пристъпят напред, за да ви претърсят - продължи командирът, - но ви питам предварително: носите ли в себе си някакви оръжия или опасни предмети, за които трябва да знаем?
- Не - отговори спокойно Трекио, - не носим.
- Наистина се надявам да е така - каза гвардеецът.
Мъжът кимна и двама от войниците му пристъпиха напред.
Обискирането, което направиха на Александър и Габриела, беше сурово и изключително обстойно.
- Чисти са - обяви единият от гвардейците. - Единствените предмети в тях са лични, както и две папки с листове.
Войникът подаде документите на командира си.
- Моля ви - започна Трекио, - не сме тук, за да създаваме проблеми, само искаме да помогнем. Папата е в опасност и се надяваме тези файлове да помогнат.
Лицата на гвардейците не се промениха.
- Светият отец е добре охраняван - строго отвърна главният офицер, - а притежанията ви ще бъдат върнати едва след като бъдат проучени. - Мъжът направи знак на един друг гварде- ец. - Сложете белезници и на двамата. След това ги отведете в килиите.
Габриела разбираше начина, по който работеха протоколите тук, и добре отренираните процедури за действие. Трябваше да ги убеди да нарушат нормалния си ред.
- Преди да ни заключите - започна жената, - искам да отбележа, че не дойдохме съвсем без покана. По-рано днес разговаряхме с кардинал Риналдо Трекио. - Надяваше се споменаването на името да им помогне. - Трябва спешно да се срещнем с него.
Гвардеецът остана равнодушен.
- Каквито и да са били намеренията ви, проникването тук е било много лош ход, мадам. Няма да разговаряте с никого, докато не бъдете отведени в ареста.
Закопчаха я с белезници. Ръцете на Александър вече бяха обезопасени. Въпреки това Габриела трябваше да продължава да се възпротивява. Тези мъже трябваше да я чуят. Не бяха стигнали толкова далече само за да...
Мисълта ѝ остана недовършена. Около тях се разнесоха изстрели, които превърнаха сюрреалистичната сцена в пълен хаос.
Това не беше стрелба, която Фиеро някога беше виждала. Нямаше гърмежи, не се виждаха искри. Инспекторката веднага разбра за какво става въпрос: лавина от куршуми, които се носеха мълчаливо във въздуха със смъртоносна сила и се врязваха в земята около краката им, изстреляни от оръжия със заглушители.
- Мамка му! - провикна се един от гвардейците, беше зарязал учтивите фрази и благоприличието. - Някой стреля по нас!
- Не по нас - отвърна му друг войник. - По тях!
Мъжът посочи надолу и всички от Гвардията видяха едно и също нещо. Куршумите не се приземяваха в техните крака.
Приземяваха се около двамата пленници, които бяха на път да арестуват.
- Прикривайте ги! - провикна се лидерът им и двама от хората му хукнаха напред, прикриха с телата си тези на Александър и Габриела и ги издърпаха настрани от линията на огъня. - И неутрализирайте който там стреля по нас!