Очите на командира се ококориха, но миг по-късно мъжът се подготви да изпълни заповедта.
- Отдръпнете се - нареди на другите той и се отдръпна стъпка назад.
След това, с вдигнато напред оръжие, Дойбел заби тежко и бързо крак във вратата, само на сантиметър по-долу от ключалката ѝ.
Дървото изскърца и се пропука - но не поддаде. Гвардеецът си пое три пъти въздух, стегна мускулите си и опита отново.
Този път дървото под ботуша му се предаде и навсякъде се разлетяха трески. Вратата не се отвори, но ключалката беше отстранена. Дойбел издърпа крака си, стегна се и блъсна с рамо.
Нямаше нужда да вика Риналдо Трекио. Тялото на кардинала беше проснато върху бюрото му, с лице надолу, отпуснати около главата му ръце и разлят навсякъде чай.
Александър се спусна напред. Този път гвардейците не го спряха. Застана до вуйчо си, на лицето му беше изписан ужас.
- Вуйчо! - провикна се той и хвана стареца за рамото.
Опита се да го повдигне, но кардиналът се беше вкочанил.
Капитан Дойбел се беше озовал мигновено до стария Трекио и вече завираше пръст във врата му. Последва мълчание, след което мъжът обяви онова, което вече всички знаеха.
- Кардиналът е мъртъв.
- Не! - изкрещя Александър, разкъсван от чувствата си. - Не може да е мъртъв!
Габриела се приближи до него и постави ръка на гърба му в опит да то успокои, макар да знаеше, че този жест няма да стори това.
Дойбел отново говореше в микрофона си - бързо и тихо запознаваше командването с новините. Миг по-късно се изправи пред Александър и Габриела.
- Съжалявам за загубата ви - каза без никаква емоция мъжът. - Дано душата на вуйчо ви намери покой. Но сега трябва да отидем в командния център.
63
18,20 часът.
Щабът на Швейцарската гвардия
Кристоф Рабер беше вбесен. Някак си един от кардиналите, един от принцовете на Църквата, беше убит по време на неговата смяна. Не само това, ами беше убит и вътре в Апостолския дворец - сърцето на неговата юрисдикция и най-пазеното място във Ватикана. Очевидно Риналдо не беше умрял от естествена смърт. Не и по този начин, не и днес, не и при тези обстоятелства.
Най-лошите страхове на Рабер започваха да се сбъдват.
Незабавно нареди трети отряд гвардейци да се насочи към покоите на папата. Другите два вече се бяха разположили на всеки вход, на всяко стълбище и на всеки коридор, който водеше до понтифика. Но на този трети отряд нареди да влязат в личния кабинет на папата и да не отделят поглед от него. Григорий нямаше да е доволен, но имаше моменти, в които дори светият отец трябваше да се довери на професионалното мнение на коменданта. Папата можеше и да е човек, който отговаря пряко пред Бог, но самият Господ беше избрал Рабер да управлява екип от хора, чиято единствена цел в живота е да пазят божия викарий. Нямаше нищо против да изпита гнева на светия отец, стига по този начин да успееше да предпази живота му.
Комендантът щеше да се присъедини към хората си съвсем скоро. Щеше лично да обясни ситуацията на папата. Но първо искаше да разбере причината за нахлуването на Александър Трекио и Габриела Фиеро на територията на Ватикана.
От момента на пристигането им в командния център безпокойството на Габриела се увеличаваше драматично. Всичко в щаба на Гвардията говореше за технологично-ориентира- ни, хипербдителни средства, към които съвременното общество беше научено да изпитва недоверие. Мрежите за наблюдение на НСА, методите за разпити на ЦРУ, военната дисциплина - лишената от емоции атмосфера в този подземен комплекс като че ли беше събрала най-лошото от всичките.
Тя и Александър бяха отведени във вътрешността на центъра, към изрисуваната стъклена врата на комендант Кристоф Рабер. Казаха им да стоят мирно, докато едно дигитално око ги сканираше отгоре. Когато стъклото най-накрая се плъзна настрани, бяха избутани в помещението.
Озоваха се в офис, лъскав и модерен, а мъжът, който стоеше зад бюрото в средата, ги наблюдаваше косо. Той беше облечен в цивилни дрехи: тъмносин костюм, под който изпъкваше затъкнат на раменен кобур пистолет. Косата му беше къса и добре поддържана, бръчките на лицето му бяха причинени по-скоро от опита му, отколкото от възрастта. Изглеждаше едновременно приятелски настроен и застрашителен.
- Господин Трекио, инспектор Фиеро - започна той, когато влязоха, - името ми е Кристоф Рабер. Аз съм главнокомандващият на папската Швейцарска гвардия. Като за начало искам да отбележа, че никак не обичам някой да нахлува във Ватикана.