- Вие ли сте редакторът на вестника? - попита го тя.
- Коя сте вие?
- Аз съм жената, която ще ви даде следващата ви голяма история.
Латерца запази своята подозрителност. Много хора обещаваха подобно нещо.
- Изпращам ви поредица от имейли, с прикачени към тях снимки - продължи жената. - Ще ги получите на личната си поща.
- Откъде знаете личната ми пощ...
- По-добре да не задавате въпроси - прекъсна го неизвестната му благодетелка. - Отидете при компютъра си и потвърдете, че сте получили съобщенията. Направете го сега.
Латерца отиде при машината си и изпълни нареждането. Както беше обещала жената, очакваха го три имейла. Адресите, от които му бяха изпратени, представляваха произволна поредица от цифри и букви - временни акаунти, които бяха създадени, за да му изпратят информацията, веднага след което щяха да бъдат изтрити.
- Получих ги - потвърди Антонио.
- Отворете ги и ги разгледайте - нареди жената.
Редакторът отвори първия имейл и започна да чете. Очите му се ококориха още след първия ред. Темата беше кратка: Александър Трекио. „Ядосан на Църквата човек, побеснял от факта, че е бил отлъчен от нея. Мъж, разгневен на една корумпирана институция, оглавена от корумпиран водач, предлагащ единствено лъжи и празни надежди на света. Мъж, решен да сее раздор в Църквата на всяка цена.“
Латерца отвори втория имейл и прикачените към него снимки. Александър напуска сцената на убийство, което все още не е разкрито. Обобщение на опитите му да обясни на полицията, че жертвата - неговата жертва? - е знаела тайни, които могат да унищожат курията. Александър привлича полицайка, известна със своята дълбока, даже прекалена вяра, готова на всичко, за да му помогне. Снимки на двама им как влизат в сградата на ИОР по времето на изолацията на Ватикана. Доказателства, че изнасят финансова информация.
Сърцето на Латерца заплашваше да пробие гърдите му. Мъжът отвори третия имейл. В него се съдържаше само една снимка: Александър Трекио и Габриела Фиеро проникват във Ватикана през една малка врата в стената му.
Редакторът едва успяваше да си поеме въздух.
- Вярвам, че тези материали са достатъчни, за да напишете нещо ново - каза жената от другата страна на телефонната линия. - Ще намерите достатъчно подробности в документите, за да подкрепите публикацията си. - Последва пауза. - Предлагам ви да се захващате веднага. Пуснете информацията първо в онлайн изданието си, след което я споделете с всички останали. Името ви ще се прочуе. Вие ще сте редакторът, спасил Църквата.
65
18,43 часът.
Папските покои, Ватиканът
Двама швейцарски гвардейци в церемониални одежди стояха пред вратата на личния кабинет на папата, алебардите им бяха прибрани навътре, а погледите им - насочени напред. Те бяха най-вътрешните пазители на понтифика, но всъщност представляваха само лицето на много по-голям екип от мъже, които бяха заобиколили мястото. Екип, който Кристоф Рабер беше подсилил. От другата страна на вратата се намираха още хора, те не бяха въоръжени с алебарди, а с автомати. Всяка част от вътрешността беше охранявана, нямаше и милиметър от кабинета, офиса или покоите на папата, които да бяха оставени без наблюдение.
Рабер приближи релефните дървени врати, зад него вървяха Александър и Габриела, както и малък отряд от най-доверените му хора. Двамата униформени стражи изпънаха алебардите си. Комендантът реши да следва протокола и почука тържествено три пъти. След което наруши същия този протокол, като отвори вратата, без да е бил поканен.
Когато влезе, папата вече се изправяше на крака. Той погледна Рабер, лицето му почервеня, а обичайно спокойното изражение изчезна.
- Кристоф, наясно съм, че си загрижен за моята сигурност, но необходимо ли е всичко това...
- Ваше Светейшество, животът ви е в голяма опасност - прекъсна го комендантът.
- Вече ме уведоми за това. - Отговорът на първосвещеника беше гарниран с леко раздразнение. - Както ти казах, заплахите към папата не са нещо необичайно и няма да позволя да ни изпълват със страх. Ти най-добре от всички трябва да знаеш това.
Рабер направи още една крачка напред. Стойката му беше непоклатима, но физиономията му разкриваше истинските му чувства. Мъжът знаеше, че следващите му думи ще наранят искрено папата.