- Ако искаш да избегнеш куршум в главата в момента, в който свалиш ръката си, Умберто - заяви на трижди провалилия се убиец, - ще ни чакаш на входа на Апостолския дворец след десет минути.
- Вече сме на път - отвърна наемникът. - Мазо беше ранен в ръката, но ще може да участва в мисията.
- Ранен?
- Беше уцелен от един от куршумите на гвардейците по време на престрелката пред стената. Само драскотина.
Първоначално Катерина си каза наум: Вече е мъртъв кон. Застреляй го в главата и продължавай напред. Но персоналът ѝ за онова, което ѝ предстоеше, беше ограничен.
- Може ли да държи пистолет?
- Разбира се.
- Тогава го превържи и го подготви за действие. Вече събрах екип от хората на Д’Антонио.
Ползата от това, да имаш заместник-комисар в джоба си, беше, че всяко корумпирано ченге, което той държеше в своя джоб - стрелци, снайперисти и членове на тактически екипи, които бяха готови да сторят всичко на съответната цена - беше на разположение също и на Амато. Тези хора ѝ трябваха тази вечер.
Последва кратко забавяне, преди Умберто да отговори.
- Каква точно е промяната в плана?
- Дискредитирането на папата вече не е на дневен ред - отвърна Катерина. - Не можем просто да го свалим, не и сега.
- Не съм сигурен в това - отговори Умберто.
Това беше първият път в живота му, в който директно опонираше на работодателката си.
- Какво трябваше да означава това?
- Имам предвид, че ти вече успя. Независимо дали Трекио и Фиеро ще разкрият нашето участие, скандалът ще е достатъчен, за да постигнеш целта си. Дори папата да бъде оневинен от участие във всичко това, никой вече няма да му вярва. В крайна сметка ще си го съсипала.
Катерина се ядоса.
- Не ти плащам, за да мислиш - изсъска тя. - Плащам ти, за да изпълняваш нарежданията ми.
Гневът ѝ отдавна беше преминал границата и очернянето на папата нямаше да я успокои. А и каква утеха щеше да получи от падението на първосвещеника, ако нейната компания биваше разрушена по същото време? Целта на войната не беше общо изтребление, а излизането на едната страна като победител.
Последва нова мълчалива пауза. Умберто осъзна, че е поставен на мястото си.
- Какви са новите инструкции?
Катерина се отпусна в меката седалка.
- Ще направим следващата логична стъпка, Умберто. В крайна сметка май ще е възможно да се убие папа.
67
18,53 часът.
Папският кабинет
Внезапната поява на странника в папския кабинет сложи край на всички разговори. Габриела и Александър виждаха за първи път мъжа, който беше поставил началото на това им приключение. До този момент той беше само изображение във видеоклиповете, репортажите и вестниците. Точно сега се намираше сред тях. Човекът, който Крослър и Този бяха обвинили, че е част от зъл заговор. Човекът, чийто произход беше съмнителен и чиито сили бяха мистерия, обвита в измама, а намеренията му - неясни.
И все пак странникът не започна да се обяснява. Не заплаши. Позата му не беше отбранителна. Нищо в поведението му не предполагаше апетит за власт. Изглеждаше просто... смирен.
Ефирна тишина налегна помещението, когато мъжът запристъпва към групата.
- Вие сте тук - най-накрая заговори той, като се обърна към инспекторката; думите му бяха нежни, - защото мислите, че манипулирам папата. Че манипулирам хората.
И Александър, и Габриела искаха да отвърнат, но и двамата не можеха да го сторят. Трекио, великият скептик, не можеше да отдели очи от тези на непознатия. Те бяха като басейни, в които се потапяше.
- Не е ли така? - попита странникът. В гласа му нямаше злоба, нито обвинение. Просто задаваше въпрос.
- Присъствието ви тук - започна Габриела - е свързано със събития, които знаем, че са измама. - Последната дума излезе от устата ѝ като съжаление.
- Измама - повтори непознатият. На лицето му се четеше нещо подобно на състрадателна усмивка. - Да, винаги има измама. Не се съмнявам, че тя е навсякъде около нас. Винаги е било така. Но какво общо има измамата с мен? Извършил ли съм аз такава?
- Нищо не ви свързва пряко със скандалите, на които станахме свидетели в Пескара или в клиниката в Рим - каза Рабер, като в гласа му внезапно се усети силно покровителство.