Александър искаше да атакува, да бъде агресивен, но не можа да стори нищо друго, освен да заговори с мек тон:
- Моментът е подозрителен. Твоето пристигане е ключът.
Мъжът го изгледа с чувство, което наподобяваше съчувствие.
- Моментът може да е много странно нещо, не мислите ли? Дойде моментът папата да проходи и целият свят стана свидетел на това. Това беше дело на Бог, а тези дела не се вършат непреднамерено. Но този момент може да бъде преимущество.
- Какво преимущество?
- Пристигането на доброто - отвърна странникът - често предизвиква зли реакции.
- Казваш, че нямаш нищо общо с излекуваните - с децата, с онкоболните? - попита Трекио. Гласът му беше станал по-твърд. - Че всичко е просто съвпадение?
- Нито аз, нито ти вярваме, че това е съвпадение - рече спокойно мъжът. - Всички в тази стая са наясно, че други са се намесили в тези афери.
Очите на Александър се ококориха.
- Той си призна!
- Макар че искам да те попитам - продължи странникът, - нима тези изцерявания са по-малко изключителни само защото са в резултат на машинациите на някакви хора? Даже тези хора да са лоши? Слепите продължават да виждат. И болните да са здрави.
- Ами момичето? - попита Фиеро. - Абигайл Дзола? Това също ли е измама?
Непознатият нежно отвърна:
- Ти какво мислиш, Габриела? Смяташ ли, че това мило дете е било върнато към живот?
Инспекторката се подвоуми. Сърцето ѝ изведнъж я заболя. Почувства се несигурно.
- Но тя беше... Може да има други обяснения.
Мъжът се усмихна.
- Винаги може да има други обяснения. За всичко. Вярата рядко съществува в отсъствието на други възможности.
Очите на Габриела се навлажниха. Бяха готови да се изпълнят със сълзи. Но Александър беше по-дързък. Той не се чувстваше задоволен от тези отговори.
- Всичко е много хубаво, но се страхувам, че нищо от философските ти възгледи не може да обясни това.
Репортерът се пресегна към Рабер, който инстинктивно му подаде снимката. Трекио я постави върху бюрото на папата. Цялата група, освен странника, пристъпи напред.
- Предполагам, че това е известната фотография? - попита той. - На една от нещастните души, намерени в реката.
Още веднъж тонът на непознатия не беше отбранителен. Усещаха се единствено следи от печал в гласа му, без никакво ехо от самооправдание.
- Това е изобличаващо - отвърна репортерът. - Знаем, че този човек е имал близнак, който се е скитал наляво-надясно. Знаем, че е изчезнал преди седмици. След това се появяваш ти, сам и грандиозен, в основата на чудеса, които не са чудеса.
- Защо просто не кажеш онова, което е в сърцето ти, Александър? - настоя спокойно странникът. - Ти смяташ, че аз съм близнакът на този човек. Че съм убил брат си, за да прикрия своята самоличност.
- Или някой друг го е направил.
Обвинението на Трекио беше изложено, но това, което разклати убежденията му, беше кимането от страна на мъжа. Той като че ли се съгласяваше, че обвиненията срещу него са очаквани и логични. Но въпреки това странникът изглеждаше тъжен, че Александър ги е изрекьл на глас. Все едно се чувстваше предаден. Все едно някой, когото е обичал, се е отрекъл от любовта му. Това като че ли го нарани повече от обвиненията в убийство и двуличие.
- Ами ако ти кажа - най-накрая отговори странникът, - че братът на този човек ще бъде открит след няколко дни, криещ се от кредиторите си в един порутен навес за лодки някъде на север, опитващ се да избегне ареста заради убийството на близнака си, това ще те задоволи ли?
- Искаш да кажеш, че ти не си той? Искаш да кажеш, че ти не си братът на този човек? - попита Александър.
- Просто питам как би реагирал, ако разбереш, че неговият живот и моят не са свързани. Че човек със сходни черти като моите е открит мъртъв по времето на събития, които хората не могат да обяснят по никакъв начин. В такъв случай сходството се превръща в идентичност, а мистерията в заблуда. Питам те как би реагирал, ако случайността може да бъде също толкова добре манипулирана, както и заговорът.
Гласът на Фиеро беше изпълнен с безпокойство:
- Имаш ли доказателство за местонахождението на брата на този човек?
- О, Габриела, досега говорихме за вяра - отговори странникът и отново се обърна към нея. - Защо ме питаш какво знам? Онова, в което вярваш, ще даде отговори на въпросите ти.