- Но - намеси се Александър - сега, като имаме доказателства, че подобни измами идват от другаде, подобно дискредитиране няма да проработи. Пак могат да ви забъркат в скандал, но само ако искат и самите те да бъдат разкрити. Не мисля, че желаят корабът им да потъне с вашия.
- Те ще те убият, Григорий - настоя Рабер. - Това сега е най-логичният план. Ти ще умреш, а тези, които искаха да те дискредитират, ще прехвърлят вината на някой друг. - Мъжът кимна отново към Александър и Габриела. - Изкупителни жертви. Истинските виновници ще бъдат също толкова ужасени, колкото и останалата част от света, от деянията на тези „фанатици“. След което ще се върнат към ежедневието си, без да живеят под заплахата от твоето желание да прочистиш Църквата.
- Какво е решението? - попита Григорий. - Какво можем да сторим?
- Трябва да действаш - отвърна Рабер. - Разкрий ги, разкрий ги всички, сега. Имаме средствата тук, във Ватикана. Излез по телевизията, атакувай заблудата и назови онези, които са замесени в заговора.
Папата беше пребледнял.
- Но кои са те, Кристоф? Мога да разбера, че външни сили желаят да се отърват от влиянието на Църквата. Но кой от вътрешността на нашата обична Майка би желал да ми причини това?
Отговорът дойде от другата страна на стените на кабинета.
Поредица от тупвания беше единственото доказателство за безшумните куршуми, които пронизаха гвардейците на пост пред покоите на папата. Само след миг уцелените жертви започваха да се строполяват на пода.
Последва тишина, след което долетя един глас:
- Ваше Светейшество. - Чу се отвъд дървената врата. - Моля ви, важно е да отворите. Трябва спешно да разговарям с вас.
Григорий пребледня, очите му се ококориха.
- Кардинал Витери?
Последва дълга пауза, която нагнети още повече напрегнатата атмосфера. След което:
- Да, Григорий. Опасявам се, че е крайно време да приключваме с това.
Папата запелтечи, беше изумен от това предателство.
- Има ли и други, които ме предадоха - промърмори първосвещеникът, цитирайки евангелието, - или си само ти, моят най-близък приятел...
Последва момент, изпълнен с мълчание, с прекършената, с разбитата дружба между двама мъже, които са работили толкова дълго време заедно.
Но тогава женски глас взе надмощие.
- Заебете това - беше всичко, което каза.
Секунда по-късно стрелбата започна.
70
19,22 часът
Не мина много време, преди стрелбата отвъд папския кабинет да постигне желаните резултати. Гвардейците, които бяха на пост пред него, бяха отстранени с грозна ефикасност, елементът на изненадата, който беше на страната на противника, не им позволи да реагират адекватно. Сега огневата сила на Катерина Амато не беше съсредоточена върху охранителите, а върху древните врати. На дървото веднага се появиха дупки, очертавайки кръгове около бравата и пантите.
- Ваше Светейшество, прикрийте се в задната част на помещението - нареди Рабер.
Хората му вътре в кабинета веднага се раздвижиха. Двама от тях отведоха папата в най-далечния от вратата ъгъл. Преместиха един голям шкаф и накараха първосвещеника да застане зад това малко прикритие.
Другите гвардейци заеха ключови позиции в стаята: двама от двете страни на входа, с готови да посекат всеки, който влезе през него, оръжия. Вратите като че ли всеки момент щяха да поддадат. Други двама бяха на няколко крачки успоредно от тях. Рабер избута Александър и Габриела колкото се може по-далеч от огневата линия, след което отстъпи назад. Застана пред шкафа, който беше единственото препятствие до светия отец.
Точно това беше неговият пост. Капитаните винаги стояха гордо изправени на носовете на своите кораби. Генералите развяваха знамена, когато войниците им не можеха да се бият повече. Комендантът на Швейцарската гвардия стоеше пред светия отец, готов да жертва абсолютно всичко, преди да позволи главата на Църквата да бъде наранен.
Странникът стоеше спокоен настрани.
Вратата експлодира. Трески от ренесансовата дърворезба полетяха над богато украсения с килими под и двама мъже с дебели като дървени стволове крака изритаха останалите здрави дъски.
Хората на Рабер откриха огън още преди някой да е влязъл в помещението. Двамата гвардейци от двете страни на вратата простреляха ритащите крака на нарушителите. Колегите им, които се намираха зад тях под четиресет градуса, пронизаха натрапниците в гърдите със залп от куршуми. Това не беше бой с мечове. Въздухът беше изпълнен с непрестанната стрелба на мощни оръжия и миризмата на сяра и барут.