Извън вратата отрядът на Катерина Амато беше позициониран много внимателно. Двамата, които разбиха вратата, бяха предвидени жертви. Някой трябваше да бъде на фронтовата линия, а такива хора рядко преживяваха, за да разказват историите си. Зад тях обаче стояха въоръжени мъже, разположени по подобен начин на швейцарските гвардейци в помещението. Докато хладнокръвно наблюдаваха как охранителите убиват техните другари, тези стрелци преценяваха къде се намират целите им и само с няколко натискания на спусъците вкараха по един 10-милиметров куршум в главите им.
Останаха само двамата гвардейци от двете страни на вратата. Нямаше как да ги застрелят под ъгъл, така че имаше само една възможност. Изключително бързо един от хората на Амато се плъзна по стената към входа. Гранатата в ръката му имаше поразяващ радиус от само три метра: спокойно можеше да отстрани двамата охранители, без да представлява опасност за останалите, които се намираха в помещението.
Мъжът дръпна иглата, преброи, след което внимателно я търколи на няколко сантиметра от центъра на рамката на вратата и се шмугна настрани.
Взривът беше като топка бяла светлина, в началото беззвучен и тих. Милисекунда по-късно дойде и гърмежът - той като че ли разтресе всеки орган и всяка кост във всяко тяло в помещението. Но нанесе сериозни щети единствено на двамата гвардейци на Рабер, позиционирани от двете страни на вратата: те бяха хвърлени назад и зашеметени. В този момент на дезориентация двама от хората на Амато пристъпиха в стаята, изстреляха по три куршума във всяко от проснатите тела на пода и отново се отдръпнаха отвън в безопасност.
Единствените останали живи гвардейци, бяха двамата до папата и самият Кристоф Рабер.
71
19,29 часът
Когато стрелбата утихна, стана ясно, че мъжете на Катерина са взели надмощие, и наоколо налегна странна тишина. Подът беше покрит от дървени парчета и трески, вековните гипсови украшения по стените бяха станали на прах, персийските килими бяха разкъсани. Над всичко това лежаха трупове - имаше няколко от нейните, но повечето бяха на победените швейцарски гвардейци - които придаваха допълнителен пурпурен цвят към картината.
Останалите мъже, дошли с Катерина - девет на брой - нахлуха светкавично в помещението, когато прахът започна да се разсейва, и заеха стратегически позиции. Заплахите за тях не бяха много: двамата останали живи охранители в другия край на стаята и техният командир. Малка групичка. Три оръжия. Нямаха абсолютно никакъв шанс да ги надделеят в евентуална престрелка. Ако някой от тях беше достатъчно глупав, за да стреля, всички щяха да са мъртви до секунда.
Времето като че ли не течеше, а се точеше. Прахът наоколо улавяше меката светлина, която се стелеше през античното стъкло на високите прозорци, и като че ли танцуваше в този странно спокоен момент. Чуваше се единствено тежкото дишане на мъжете и металическо дрънчене на оръжия.
Най-накрай влезе той.
Държавният секретар Донато Витери пристъпи в кабинета на папата с непривично за случая спокойствие. Носеше обичайните си одежди: черно расо с пурпурни ширити, огромен златен кръст на гърдите му и ален шарф около талията му. Кичури коса се подаваха изпод червената му шапчица и изглеждаха малко не на място, както и във всеки друг ден. Единственото, което го различаваше от всеки друг път, беше нескритата жестокост в погледа му.
- Донато, как смееш! - удиви се папата и излезе иззад обемистия дървен шкаф, зад който се беше прикрил. Рабер изтръпна, но понтификът не беше спрян. - Ти от всички хора. Да нападаш водача на Църквата!
- Не му е сега времето да ме поучаваш, Григорий - отвърна Витери. Имаше злоба в гласа му. - А ти, ти не си човек, който може да ръководи някого.
Папата изглеждаше искрено изумен.
- Какво те е прихванало? Ти винаги си бил лоялен син на Църквата. Как може да я предадеш точно сега... по този начин? - посочи към мъртвите тела наоколо първосвещеникът.
- Аз съм по-лоялен на Църквата, отколкото ти някога си бил - отвърна кардиналът. - Един син защитава наследството, оставено му от неговите предци, а не се опитва да го разруши.
На лицето на папата се изписа осъзнаване.
- Всичко това е, защото си разстроен от моите реформи? Донато, аз само се опитвам да оправя кашата, в която е изпаднала нашата курия. Да ни изчистя от скандалите!