Витери се изплю на пода, лицето му беше изкривено от отвращение.
- Винаги си си падал по баналностите, Григорий. Но така и не разбра с какво си имаш работа. Някои неща не бива да бъдат променяни. Не трябва да бъдат променяни. Трябва да си продължат постарому. За някои от нас те са святи.
Папата заговори възмутен:
- Ръцете ти са изцапани с кръв, а ти смееш да ми казваш кое е свещено! Единственото ти желание е да защитиш територията си, Донато. Твоето влияние и власт. Ти си срам за Църквата и за титлите, които ти е дала!
- По-младите епископи не бива да поучават по-старите, независимо какъв цвят шапка носят - изсъска Витери в отговор. - Ти си папа от по-малко от година, кардинал - от по-малко от десет. Аз бях принц на Църквата още когато си бил помощник-свещеник и си се чудил от коя страна се хваща потирът. И ти ми казваш кое трябва да се запази и кое трябва да се промени!
Григорий въздъхна. Покрай гнева на Витери осъзна и нещо друго.
- Братството. Групата, за която всички шептят. Това си ти. Ти си бил зад всичко това през цялото време. Заговорничил си срещу мен.
- Не бъди арогантен. Никога не е било само заради теб. Ние работим срещу всеки, който заплашва онова, което вековете са създали. Ако това означава, че е необходимо братство от няколко отдадени на Църквата духовници, за да се запазят древните традиции, така да бъде. Ние сме готови да сторим всичко, което е необходимо да се направи.
Разправията между двамата можеше да продължи още дълго, ако не беше една дръзка фигура зад кардинал Витери, която се изкашля и ги прекъсна. В хаоса пристъпи жена на средна възраст, но с царствена осанка. Тя беше висока - благодарение на обувките с токчета, които носеше - и беше облечена в костюм, който ѝ придаваше вид на персона, свикнала да раздава заповеди. Синьо-зелените ѝ очи бяха изпълнени с презрение.
- Извинете ме, господа - каза Катерина Амато и пристъпи още една крачка напред, - но колкото и прочувствено да е всичко това, не съм дошла тук, за да ви слушам как спорите за идеологиите на Църквата. - Жената се усмихна иронично само за секунда, след което грубо избута кардинал Витери от пътя си. Изправи се лице в лице с папата. - Господин Антонио Павези - започна злобно тя, използвайки истинското име на понтифика, без да го съпътства с каквито и да било титли, - ти си човек на много служби. На много роли. Даже на ново име.
Амато го огледа от глава до пети. Това беше мъж, който притежаваше такава власт в своя свят, с каквато желаеше да разполага и тя. Възмущението, изписано на лицето ѝ, беше явно.
- Има голяма разлика между твоя държавен секретар и мен - каза жената. - По някакъв извратен начин на него наистина му пука за Църквата. - Катерина се приближи толкова, че лицето ѝ беше само на сантиметри от това на папата. Дишаха един срещу друг. - Аз от своя страна мога да те уверя, че хич не ми дреме за нея.
72
19,41 часът
Какво искаш? - попита папата, като не се пречупваше пред накипелия поглед на Катерина Амато.
- Онова, което всеки професионалист би пожелал - отвърна жената. - Свободата да правя каквото си искам. Да ръководя бизнеса си така, както пожелая, без намесата на институции като твоята.
- Не си ли свободна?
- Натрупах състояние, влияние и всичко останало. Но истинската свобода означава да си необременен. Невъзпрепятстван. И точно тук, господин Павези, ти се явяваш проблем за мен.
- Никога не съм правил нищо, за да ти преча - отвърна папата. - До днес даже не знаех коя си ти.
- Твоите атаки не са лични, Ваше Светейшество - отговори подигравателно Амато. - Твоят контрол е манипулативен. Говориш за морал и пречиш на свободното изследване и научния напредък. Правиш изказвания, в които заклеймяш финансовата свобода и определяш кое е етично и кое не е, и милиарди хора по света те слушат.
Жената гледаше, разгневена, лицето на папата и за момент в него видя повелителните черти на майка си.
- Просто се опитвам да проповядвам онова, което е добро за света - отвърна първосвещеникът.
- Онова, което диктуваш, че е добро. - Катерина млъкна, вратът ѝ беше почервенял. Тя се изправи, погледът ѝ беше непоколебим. - Смятам, че можем да бъдем честни един с друг, нали? Ако намесата ти беше политическа и икономическа, нямаше да съм тук. Това, за което наистина трябва да отговаряш, Светейшество, е, че свещеният ти дворец на правдата е стър- шелово гнездо на лъжци, измамници и много по-лоши люде. А ти имаш ненадминатата дързост да казваш на другите, да казваш на мен какво мога и какво не мога да правя, на основата на личните ти възгледи за добро и за лошо.