- Евангелието е чисто. Всички знаем, че хората могат да бъдат порочни, но аз се трудих неуморно, за да променя тов...
- Промяната не е достатъчна! Когато разполагаш с хора, които вземат невинността и я унищожават, които вземат момчета... които вземат моя брат и го оскверняват.
Жената размаха пръст срещу кардинал Витери, но продължи да гледа към папата. Изведнъж лицето на кардинала почервеня като ширитите на расото му.
- Катерина, недей! Ти обеща, че...
- Когато това се случва - провикна се Амато, без да обръща внимание на протестите на Витери, - когато хора като този са допуснати да носят расо, то значи, е дошло време не за промяна, а за елиминация.
Директорката на „Глобал Капитал Италия“ изговори последната дума с пламък в гласа си, беше започнала да диша учестено. Тя гледаше папата като буреносен облак, омразата струеше от всяка нейна черта на лицето. И тогава, само миг по-късно, тя възвърна самообладанието си.
- Истината е, че ми писна. Ако това ще ти донесе някакво облекчение, не исках нещата да приключат така. Надявах се унищожението ти да не е толкова физическо. Някакъв мъж се появява на вратата ти неканен, само Господ знае кой е той - Катерина посочи към странника, който продължаваше да стои мълчалив в другия край на стаята - и само той знае как изведнъж се изправяш на крака. Може би си тренирал или пък си получил някакви по-добри лекарства. Но проклета да съм, ако това не е възможността, която съм чакала цял живот.
- И реши да изфабрикуваш останалото - намеси се Александър. - Видяла си своя шанс и си се вкопчила в него. Подправила си няколко чудеса, накарала си папата да повярва, накарала си хората да повярват, след което си разкрила собствената си измама. Понтификът е направен да изглежда глупак.
- Край на моралните ограничения - кимна в знак на съгласие Амато.
- Ако искаш да дискредитираш светия отец - най-накрая се намеси и Рабер, - просто го направи. Не е необходимо да продължаваш с подобно насилие.
- И двамата знаем, че вече няма връщане назад - отвърна жената. Тя изгледа коменданта за един дълъг момент, след което отново се обърна към папата. Следващите й думи бяха изречени бавно: - Всички знаем какво следва.
Григорий стоеше мълчалив, неподвижен.
- Ще убиеш папата - промълви Александър, думите му излязоха като шепот.
- Не - изсмя се Катерина. - Аз няма да убивам никого. - Жената погледна репортера право в очите. - Ти ще убиеш папата.
Габриела се опули насреща им, но Трекио беше непоколебим.
- Това никога няма да се случи - отговори той. - Григорий е добър човек. Корупцията, за която говориш - тя е в ръцете на хората, с които той се бори. Нещата се промениха. Нека миналото не унищожава онова, което може да е добро в бъдещето.
Имаше огромна ирония в цялата тази работа, един бивш свещеник защитаваше папата и благородството на Църквата, въпреки греховността на някои вътре в нея. Защото точно те бяха едно от основните неща, които го накараха да изгуби вярата си.
Катерина поклати глава, беше разочарована.
- Не му мисли - отвърна тя. - Винаги можем да подправим уликите да изглеждат все едно ти си го убил. - Амато се обърна към кардинал Витери, взе оръжието от един от хората си и му го подаде. - Ваше Преосвещенство, време е да убиете светия отец.
Кардинал Витери пребледня. Очите му не се отлепяха от оръ- \жието, което му беше предложено.
- Това никога не е било част от сделката! - оплака се той. - Не съм убиец! Уговорката ни беше да го опозорите, да разрушите репутацията му!
Катерина го изгледа злобно, чертите на лицето ѝ бяха строги.
- Планът се промени - твърдо заяви тя. - Но не се тревожи, в края на краищата ще излезеш невинен. Вината ще падне на полуделия бивш свещеник и неговата приятелка, които също ще застреляш. Историята е перфектна: те убиват папата, ти убиваш тях. Ще станеш герой. - В такъв случай Витери щеше да остане в ръцете ѝ, в неин контрол завинаги. - Не ти давам право на избор.
- Това е лудост!
Катерина набута пистолета по-близо до лицето му.
- Губя търпение. Вземай шибаното оръжие и застреляй шибания папа!
Светът като че ли се беше ограничил до един-единствен мехур, в който се намираха. Кардиналът стоеше в своите одежди, свят и властен. Жената беше въплъщение на силата, гнева и контрола. Нямаше нищо друго около тях. Нямаше го Ватикана, нямаше нито минало, нито бъдеще - само този момент. Всички очи в помещението бяха паднали върху тях.