- Половината от вас надясно, другата половина с мен наляво - нареди Амато.
Остави хората си да се разделят на две и да поемат по коридорите, преди да се насочи след тримата, които хукнаха в левия. Счупи токчетата на обувките си, за да може да поддържа същото темпо като тях. Мъжът точно пред нея беше Умберто, оцелелият от двамата братя наемни убийци. Това не можеше да облекчи презрението, което Катерина изпитваше към човека, който я беше провалил няколко пъти през последните два дни. Ако не беше неговата некомпетентност, сега нямаше да се намират в подобно положение. Поне неговият брат идиот, Мазо, лежеше мъртъв в коридора зад тях. Преди вечерта да изтече, по един или друг начин, щеше да се увери, че и Умберто ще го последва.
- Пред нас има светлина - съобщи с тих глас мъжът, който водеше отряда им.
Всички забавиха крачка, светлината от електрическа лампа пронизваше мрака в тунела.
- Дръжте оръжията си готови за стрелба - нареди Катерина. - Ако това е изход, искам да направите онова, което се изисква от вас, когато стигнем от другата страна.
Рабер издърпа папата от коридора в малката библиотека, до която водеше той, след което помогна на странника и двамата си спътници. След секунди всички се озоваха в лъскавото помещение от махагон и кожа.
- Отдръпнете се от лавицата - нареди комендантът и бутна напред рафта, който служеше като скрита в тунела врата. - Напътстващите светлини, които видяхме от другата страна, ще доведат преследвачите ни до този изход, а той може да се заключва само от вътрешната страна.
- Но това е много глупаво - оплака се Александър.
- Проектиран е, за да не пуска хора вътре - отвърна Рабер, - а смисълът на самия тунел е да осигури на папата път за бягство, а не да го държи заключен вътре.
Габриела бързо огледа стаята. Единствената врата се намираше на противоположната стена и беше затворена.
- От тук - каза тя и посочи към нея.
- Чакайте - предупреди комендантът и вдигна длан в знак да изчакат малко. - Там, където завихме наляво, хората след нас може да са завили надясно. Ако наистина са поели натам, ще се озоват на няколко десетки метра в коридора отвън. Минем ли през тази врата, може да се натъкнем право на тях.
- Какво да правим тогава? - попита Александър.
- Дай ми секунда, за да...
Рабер не успя да довърши изречението си. От тунела зад тях се разнесе автоматична стрелба и лавицата, която играеше ролята на тайна врата, избухна в облак от скъсана хартия и дърво.
Комендантът извади оръжието си, застана в един от ъглите и се прицели към вратата. Бръкна зад себе си и извади втори пистолет, който подаде на Габриела.
- Вече нямаме право на избор! - провикна се той. - Вървете. Ще ги задържа колкото се може повече.
Александър хвана папата за раменете и го избута към вратата. Фиеро прибра оръжието в джоба си, сграбчи странника за ръката и бързо се насочиха към изхода. Трекио изрита вратата и надникна отвън. Нямаше никого наоколо.
- Хайде.
Алекс се обърна към Рабер и му кимна и преди да успее да изведе папата, главнокомандващият на Швейцарската гвардия се наведе към кобура на глезена си, извади ново оръжие от там и го хвърли към репортера. Моментната размяна на погледи свърза двамата мъже, лицето на Рабер излъчваше една-единствена команда: Пази го. След като се увери, че Габриела и странникът са зад него, Александър поведе групата и затръшна вратата след себе си.
Отвътре Кристоф насочи пистолета си към бързо разпадащата се лавица. Стрелбата секна и комендантът на Швейцарската гвардия използва моментната тишина, за да направи онова, което не беше правил от доста време. Да каже молитва.
Бог да пази Негово Светейшество и да ни освободи от злото.
Когато вратата към тунела се отвори, той започна да стреля.
74
20,03 часът
Оберст Кристоф Рабер беше мъртъв само след няколко секунди. Малката библиотека не предлагаше тактическа позиция, дори и за толкова опитен човек като коменданта, с помощта на която да отвърне на смъртоносната лавина, която хората на Катерина Амато стовариха отгоре му. В помещението беше хвърлена граната. Ударната ѝ сила запрати Рабер на земята. Това беше достатъчно. Само след секунда двама мъже се бяха надвесили над него и изпразваха половината си пълнители в гърдите и главата му.