Куршумът на ледения мъж я уцели право в гърба, разкъса плът и кости и органи, и си проправи път през гърдите ѝ, съпроводен от жестока, гротескна струя кръв.
Съзнанието ѝ продължи да съществува само още миг, но очите ѝ - тези красиви очи - осъзнаха какво се беше случило. Те се взираха умолително в Александър. Съжалявам. Страхувам се. Аз...
И тогава, след още миг, живеца го нямаше в тях и те не молеха за нищо. Жената падна напред, лицето ѝ се стовари върxy мрамора, който вече беше обагрен в кръвта ѝ, и животът си отиде от нея.
Трекио беше погълнат от гняв и болка, и скръб. Той вдигна пистолета си към мъжа зад нея и стреля, докато му свършиха куршумите. Добре облечената фигура на убиеца на Габриела се тресеше от конвулсии, когато изстрелите го пронизваха, блъсна се в стената и се свлече безжизнена на пода.
75
20,07 часът
Александър Трекио не познаваше скръб като тази, която изпитваше в момента. Чувстваше се така, сякаш цялото му същество е било разкъсано на части. Габриела си беше отишла. Той осъзна, че тя е била нещо повече от приятел, нещо повече от обикновен флирт или стар спомен. Тя беше негова, не негова собственост, а нещо, някой, когото дълбоко ценеше в сърцето си. Досега не беше осъзнавал този факт. Беше привлечен от нея, страхуваше се от нея, но не знаеше, че част от него никога не се е отделяла от нея. Че се нуждаеше от нея, че...
Но това вече нямаше значение. Тя си беше отишла, а Александър имаше смазващото и ужасяващо чувство, че никога вече няма да е цял.
- Изключително много съжалявам! - Скръбта му беше нарушена от един глас. Трекио вдигна поглед, очите му бяха зачервени и изпълнени с влага. Катерина Амато беше излязла от библиотеката заедно с последния оцелял член на групата ѝ. Косата ѝ беше разчорлена и изглеждаше странно на тази светлина, тя отметна няколко сиви кичура от лицето си. В другата си ръка държеше пистолет, насочен към репортера. - Предполагам, че е трудно да приемеш, че партньорът ти е умрял.
Александър едва успя да отвърне:
- Тя не беше просто партн...
Катерина му направи знак да запази коментара за себе си.
- Моля ви, господин Трекио, наистина не ми дреме. Просто се опитвах да съм учтива. Хич не ми пука, че е умряла. Така или иначе, днес щеше да е последният ѝ ден сред живите. Както и на вас, както и на тях.
Жената посочи с оръжието си папата и странника, преди да го върне отново на Александър. Той беше единственият от тримата, който разполагаше с пистолет, и все още го държеше в ръката си.
Трекио съдържаше в себе си само гняв и нямаше какво да губи. Той вдигна оръжието си към лицето на Катерина и започна да натиска спусъка отново и отново, някъде от вътрешностите му се надигна животински писък. Всеки вопъл, който някога бе искал да изпусне, всяка болка, която беше складирал в себе си, всяка частица от измъчената му и изтерзана душа излязоха на бял свят в един-единствен изблик на агония и ярост.
Но всеки път, в който натискаше спусъка, се чуваше само безполезно щракане. Александър замлъкна и осъзна, че Катерина все още стои пред него и се хили.
- Няма никакъв смисъл да продължаваш да го натискаш - каза директорката на „Глобал Капитал Италия“. Усмивката ѝ беше широка и самодоволна. - Страхувам се, че направи всичко възможно. Пистолет, който все още има куршуми, звучи по този начин.
Жената вдигна оръжието си и без да се замисли, дръпна спусъка. Тя се намираше толкова близо до Александър, че той не таеше никакви надежди, че ще бъде пропуснат, но куршумът изсвистя вляво от него и продължи по коридора. Предупреждение. Садистичен акт на предсмъртно мъчение.
Онова, което се случи впоследствие, стана толкова бързо и неочаквано, че Катерина беше хваната със свален гард.
Когато Габриела беше паднала, беретата ѝ се беше изплъзнала от безжизнените ѝ пръсти и се бе озовала на пода. Оръжието беше останало там, докато не беше вдигнато от човек, който никога през живота си не се беше доближавал до такова. Човек, чието тяло беше цялото облечено в бяло.
Папата стоеше изправен, здраво стиснал пистолета.
Амато се опули насреща му, не вярваше на очите си.
- Това е чудно! Пастирът на мира държи оръжие в ръцете си! И двамата знаем, че няма да го използваш. Ти си шибаният папа! „Обърни и другата буза“ е татуирано някъде в съзнанието от момента на раждането ти.
Първосвещеникът дишаше тежко, но ръката му не помръдваше.
Катерина го гледаше заплашително.