- Стига толкова. Всички сме наясно, че няма да ме застреляш.
- Права си - отвърна Григорий спокойно. - Няма да те убия.
Папата дръпна спусъка само веднъж. На лицето на Амато се изписа недоумение, но понтификът спази обещанието си. Куршумът уцели лявото ѝ коляно, строши костта и разкъса хрущяла. Жената изпищя от болка и се разлюля назад. Пистолетът ѝ хвръкна настрани. Преди да се строполи на пода, Александър се втурна към нея, блъсна я силно на мрамора и взе оръжието, което само допреди секунди беше насочила в него.
Тялото на Катерина потръпна, беше завладяно от шок и ужас. Трекио клекна до нея, завъртя пистолета и го опря в слепоочието ѝ.
- Както вече спомена - каза хладно той, - в този все още са останали няколко патрона. - Гласът му стана още по-студен: - Но на мен ще ми трябва само един.
Амато затвори очи. Нямаше какво да стори - нямаше смисъл от съпротива, нямаше нужда от борба. На феодалната ѝ власт беше сложен край, империята ѝ рухна. Беше загубена.
Трекио стегна пръст около спусъка, започна да го натиска.
- Спри - заповяда му един глас. Той замръзна и бавно се обърна назад. Думите принадлежаха на папа Григорий, белите му одежди бяха покрити в кръвта на гвардейците, на хората на Амато, на Габриела. - Не можеш да сториш това, Александър.
- Тя го заслужава! - изрева репортерът, в тона му се съдържаше и огромна доза молба. - Повече от всеки друг на този свят го заслужава!
Ръката, която държеше оръжието, се разтрепери.
Очите на понтифика бяха нежни. Александър се взря в тях. В края на краищата те бяха два скъпоценни камъка, спокойни и смирени.
- Животът може да ти предложи повече от това - каза нежно Григорий.
Трекио се разплака за първи път от години насам.
- Какво? - попита безпомощно той. - Какво може да ми предложи?
Папата се усмихна сърдечно. Отговорът му представляваше една-единствена дума:
- Надежда.
Александър не беше сигурен дали да вярва на обещанието на първосвещеника. Не беше сигурен дали надеждата щеше да съществува някога отново за него. Но заради спокойната увереност на папата знаеше, че трябва да прекрати това. Вдиша дълбоко. Издиша, докато дробовете му се изпразниха изцяло.
След което пусна пистолета да падне на пода.
76
20,26 часът
Папa Григорий се върна в библиотеката, при падналото тяло на верния му главнокомандващ на Швейцарската гвардия, и извади чифт белезници от колана на мъжа. Прекръсти се над тялото на Кристоф Рабер и произнесе мълчалива молитва за душата му. Щеше да има много погребения в следващите дни, много молитви. Това на коменданта щеше да е едно от най-тежките. Мъжът беше сторил онова, в което се беше врекъл под брокатените знамена, където беше целунал папския пръстен на двора „Сан Домазо“ и беше произнесъл древната клетва: Кълна се, че смирено, лоялно и почтено ще служа на Върховния понтифик и ще се отдам нему с цялата си сила, и ако се налага, ще жертвам себе си, за да го защитя. В това се кълна! Нека Бог и всички светии да ме напътстват!
И те го напътстваха. Папата беше в безопасност, макар това да беше отнело живота на Рабер.
Григорий се изправи и напусна помещението, вървеше изправен и уверен. Работата на Кристоф трябваше да се довърши. Първосвещеникът отиде до падналото тяло на Катерина Амато и окова едната ѝ ръка с белезниците, а другия кръг постави на една от тръбите за отоплението, които минаваха по стената. Не беше най-доброто средство за възпиране, но жената беше обезоръжена и тежко ранена. В тази ситуация директорката на „Глобал Капитал Италия“ изглеждаше стара и посърнала.
Папата обмисли положението им още малко, след което се върна в библиотеката и взе радиото от рамото на Рабер. Устройството беше лесно за употреба и той успя да повика помощ без проблем. Всеки останал жив член на гвардията щеше да дойде при тях всеки момент.
Но нямаше какво да се направи срещу мъката, която раздираше сърцето на понтифика. Едно беше да скърбиш за загубата на човек, който всеки ден е бил готов да даде живота си в акт като този, но онова, което изпитваше папа Григорий, сега беше...
Александър Трекио отново беше застанал до проснатото по лице тяло на Габриела Фиеро. Първосвещеникът беше разбрал, че жената е била набожна католичка и по време на младостта си е обмисляла възможността да стане монахиня. Днес тя загина в опит да предпази живота му. И не само неговия, но и на Църквата, приятеля си и един човек, когото дори не познаваше. Господ щеше да ѝ осигури спокойствие в дома на праведните, понтификът беше напълно сигурен в това. Странникът вече беше коленичил на пода и стоеше близо до нея. Той, много по-добре от Григорий, можеше да предложи успокоителни думи.