Григорий нямаше време да се изкъпе след събитията от предната вечер. Едва успя да свали бялото расо, което беше опръскано в пурпур с кръвта на... Боже, дори не помнеше кръвта на колко хора беше по него. Кристоф Рабер, кардинал Витери, Габриела Фиеро, мъжа, който я застреля.
Както и на странника.
Неговата кръв също се беше проляла по пода на Апостолския дворец. Папата не беше видял как го простреляха. Разбра, че гостът му е паднал, едва когато видя проснатата му фигура до Александър Трекио, който беше поел в ръцете си мъртвото тяло на Габриела. В този момент Григорий беше разбрал, че единственото нещо, което може да направи, е да се моли. Така че беше паднал на колене, беше сплел изцапаните си с кръв пръсти и стори онова, което смяташе, че Господ иска от него.
Когато отвори очи, мистериозният дар, който беше получил, му беше отнет. Жената беше жива - папата видя чудото с очите си, това невероятно завръщане - но странникът не помръдваше. Раната му беше прекалено тежка. Животът му беше откраднат от него, макар да го беше дал охотно. Мълчаливо. Смирено.
И в този момент за първи път на Григорий му се прииска да беше попитал за името му.
Папата се появи по телевизията от своя кабинет, тъй като краката не го държаха и самият той не знаеше дали ще може да произнесе думите си изправен, а не искаше да стои ех cathedra за тях. Затова покани малък новинарски екип, позволи им да разположат оборудването си и остави двама репортери, които да си записват в бележниците си думите му. Това щеше да е достатъчно.
Когато времето настъпи, светлината на камерата стана червена и операторът отброи три секунди преди началото. Григорий докладва събитията фактически, спокойно, с колкото се може повече безстрастие. Имало нахлуване във Ватикана в ранните часове на отминалата вечер, макар че лицата, които медиите нарочили за неговото организиране - Александър Трекио и Габриела Фиеро - нямали нищо общо с това. Те били усърдни следователи, които с цената на живота си успели да проникнат във Ватикана, за да предложат помощта си. И двамата се намирали в безопасност в момента, живи и здрави и под протекцията на светия отец.
Григорий едва не се задави при последните си думи. Сам беше видял как куршумът минава през гърдите на Габриела. Единствени той и Александър знаеха на какво покъртително чудо са станали свидетели, за да могат да нарекат тази жена отново „жива и здрава“.
Но някои неща не трябваше да стигат до медиите. Не и сега.
Папата обобщи онова, което беше известно за пробива. Не виждаше смисъл да лъже или да скрива истината от обществото. Група, вътре в Църквата, точно от този тип, срещу който водил борба от момента на своето възкачване на престола на Свети Петър, се обединила с външна корпорация. Те се опитали да манипулират и изкривяват публичното мнение относно събитията от последните дни, които целели да дискредитират него лично и Църквата като цяло. Целите им били злонамерени, мотивирани от персонални желания и жаждата за повече власт.
- Не всички чудеса, на които станахме свидетели, са с божествен характер - заяви първосвещеникът. - Хора се опитаха да се правят на Бог, да се маскират като Бог, да оспорят вярата на всички нас, които вярваме в Бог. Този заговор завърши брутално, както обикновено свършват подобни неща. Но плановете им бяха осуетени. Гласът на истината беше много по-силен.
Двамата репортери драскаха енергично по бележниците си, формулираха въпросите, които щяха да погълнат медиите и обществеността в следващите дни. Кои чудеса са били фалшиви? Коя е била тази външна компания? Коя група вътре в Църквата е действала по този начин? Щеше да има въпроси и конспиративни теории, и слухове, и съмнения за цяло едно поколение. Въпреки очевидната му невинност, папата разкриваше скандал, а скандалите винаги почерняха всички. Никога нямаше да бъде погледнат както преди.
Но тогава Григорий стигна до най-трудната част от изявлението си, онази, която се беше насилил да напише, защото се страхуваше някъде по пътя емоциите да не го отклонят. Наложи си строг вид и заговори спокойно:
- Също така трябва да съобщя - зачете към камерата, - че странникът, който дойде при нас, в чието присъствие станахме свидетели на толкова много чудесни събития, беше убит по време на престрелката във Ватикана предната вечер. Тази престрелка беше част от план да бъде отнет моят живот. Това доведе до безмилостната смърт на много други. Включително и на неговата. Наредих тялото му да бъде занесено в личния ми параклис, докато организираме погребение, подходящо за човек, който ни даде толкова много.