Директорите кимнаха в съгласие. Изкуственият човек обаче не се чувстваше комфортно.
- Имаме нужда от повече време. Помислете над това. - Очевидно той беше най-неувереният в групата. - Последиците от действията ни трябва да се преценят внимателно, преди да предприемем последващи стъпки. Време е да дръпнем юздите.
Над групата се настани напрегната тишина. Всички осъзнаха, че колегата им е прекалил. Той беше изразил несъгласие, а несъгласието никога не се приемаше добре на тази маса. Даже изкуственият мъж осъзна какво беше изрекъл и лицето му пребледня.
Катерина Амато се раздвижи. Тя стана от креслото, оправи ръбовете на блузата си и тръгна бавно към добре облечения член на борда. Напрежението се носеше във въздуха.
- Отлагания, отлагания - мърмореше си директорката, докато вървеше към него, - само в това те бива, Алфонсо. - Жената застана от едната му страна, изглеждаше напълно спокойна и с нищо не издаваше истинските си чувства. Но когато мъжът завъртя кожения си стол, за да се обърне към нея, Амато изведнъж сви длан в юмрук, който тежко стовари в челюстта му. Ударът беше сериозен, но жертвата ѝ не реагира по никакъв друг начин, освен да потръпне от болката. Пое си дъх и в същия момент Катерина нападна отново, този път разби носа му. От него потече кръв, която закапа по райетата на костюма му. Мъжът отново не реагира.
Знаеше, че не трябва да го прави.
Всички останали от борда чакаха това да приключи. Те също бяха изпадали в подобна ситуация преди. Човек можеше и да не си тръгне жив от тук, наричаха тази черта в характера на директорката си „стари навици“. Членството в борда вървеше с някои рискове и отговорности. Една от отговорностите беше да не се спори в напрегнати ситуации. Рискът от несъгласието беше „перманентно“ изключване от групата.
След втория удар Катерина избърса пръстите на дясната си ръка в костюма на бития мъж и мълчаливо се върна на мястото си.
- Не съм заинтересувана от отлагания - спокойно съобщи тя.
- Можем да придвижим необходимите средства между компаниите и хората през следващите няколко часа - обади се друг член на борда, тонът му беше напълно професионален, все едно нищо не се беше случило току-що. Пострадалият мъж изскимтя тихо в стола си, бършеше кръвта от носа си в ръкава на ризата.
- Не в следващите няколко часа, а сега. - Катерина вдигна лявата си ръка и посочи към телевизорите. На безименния пръст имаше златна халка. Макар никога да не се беше омъжвала и да нямаше никакво намерение да го прави, подобна представа носеше определен авторитет. - Хората вече свързват А и Б: появата на посетителя във Ватикана и последващите чудеса. Ho планът ни ще проработи само ако Б е свързана с А. Парите трябва да се движат едновременно. Видимо. На мига. Без това няма да постигнем нищо.
Почукване от страна на лишения от моден вкус член потвърди стратегията.
- Можем да задвижим нещата до няколко минути.
Катерина кимна.
- Направете го. Просто се уверете, че бордът ще остане вън от уравнението. Не трябва никой да ни свързва със случващото се. Дръжте останалите от фирмата в неведение. Най-добре ще е да останат чисти като снежинки. - Думите ѝ бяха посрещнати от кимания. - Никой никога не трябва да разбира, че сме били замесени.
24
22,41 часът.
Централен Рим
Малкият червен фиат 500 хечбек пореше улицата със скорост, която всичките му 101 конски сили можеха да му осигурят. Двигателят виеше от натоварването, а купето скърцаше от внезапното ускорение. Александър настъпи до долу педала на газта, докато пускаше съединителя, гумите изпищяха върху асфалта и уведомиха доста повече хора от двамата им преследвачи, че напускат мястото.
- Накъде да карам? - попита той, звукът на двигателя се беше увеличил заради липсата на задния прозорец.
- Завий по първата улица, която видиш, след което карай направо, за да ни разкараш от тук.
Габриела едва се беше доизказала, когато нов куршум изсвистя и се заби в задната броня на автомобила. Само на няколко сантиметра от гумата.
- Ето там, Алекс. - Инспекторката посочи към една странична улица.
Александър завъртя волана наляво и отново стовари крака си върху педала на газта. Бяха се насочили към „Виале Кастро Преторио“, което означаваше, че след няколко секунди щяха да излязат на главен път с голямо движение, където щяха да имат шанс да увеличат дистанцията между себе си и преследвачите им.