- Не се заблуждавай - предупреди я Александър. - Властта невинаги е бляскава.
Само след секунда бялата врата в другия край на помещението се отвори и Фиеро се изненада за втори път тази сутрин. В приемната на едно от най-концентрираните владения на силата, в един изключително мъжки свят, какъвто беше Ватиканът, влезе жена. Тя беше на трийсет и няколко години, с професионален външен вид. Приближи се към тях, напълно уверена в онова, което прави.
- Казвам се Беатрис Пинар - съобщи жената със силен френски акцент и протегна ръка. - Аз съм официалният представител на Институто пер ле Опере ди Релиджионе. Удоволствие е за мен да се запознаем.
Александър се ръкува с нея, Габриела последва примера му.
- Останах с впечатлението, че имаме среща с президента на ИОР - каза Трекио, раздразнението в гласа му беше явно.
Жената се усмихна.
- Имате. Не се безпокойте, не са ви прехвърлили на някой дребен чиновник. За съжаление, със затварянето на Ватикана персоналът ни беше намален. - Представителката на банката погледна Трекио право в очите, след което продължи с не особено добре прикрита гордост: - Обикновено аз не играя ролята на посрещач.
- Благодарни сме за помощта ви. - Габриела се опита да прикрие гафа на Александър. - Както и за съгласието ви да организирате тази среща толкова бързо.
- Господин Холцман, президентът на Борда на надзора, ще се радва да ви приеме. Самият той се съгласи да се срещне с вас.
Александър се опули насреща ѝ. Фактът, че някой от висшите служители на Ватиканската банка иска да разговаря с репортер и инспектор, беше труден за приемане.
Домакинята им забеляза учуденото му изражение.
- Нещо друго ли очаквахте, господин Трекио? Може би трябва да се появя отново, да ви предупредя, че не трябва да задавате въпроси и демонстративно да ви отпратя? Мога да си сложа черни очила и тихичко да ви прошепна, че някои неща не бива никога да се дискутират или споменават?
Габриела не успя да потисне смеха си. Александър смени червенината на лицето си с нови нюанси.
- Не се безпокойте - успокои го Беатрис Пинар. - Не за първи път се сблъсквам с подобна реакция. Но ИОР не е задължена да следва предубежденията на другите хора. - Жената се усмихна нежно, след което посочи към столовете до стената. - Моля, седнете. Ще уведомя президента, че сте тук, и ще се върна да ви повикам.
Александър и Габриела седнаха на предложените им места, а госпожица Пинар се плъзна през бялата врата и ги остави сами.
- Това определено мина много добре - констатира Фиеро и заби лакът в ребрата на Трекио. - Искаш ли да ги ядосаш още повече дори преди да сме им обяснили защо сме тук?
Александър отвори уста, но бързо прехапа езика си. Габриела не можеше да го разбере какво чувства - нещо, което дори хуморът на Пинар не можеше да смекчи. Това беше горчивият опит на миналото. Той знаеше как работеха Църквата и нейните институции. Определено не и по този начин.
Трекио извади новия си телефон, отвори приложението за изпращане на съобщения и въведе номер, който знаеше наизуст. Вуйчо му беше единственият човек, на когото се доверяваше напълно.
Написа само едно изречение.
Няма да повярваш къде се намирам.
29
8,40 часът.
Апостолският дворец
Папа Григорий се обърна към странника, който стоеше мълчалив от другата страна на бюрото му. Бяха разговаряли заедно, бяха мълчали заедно. Имаше дълги моменти на размисъл и молитви. Но сега, с напредването на новия ден, папата беше изпълнен с решителност.
- Ще направя обръщение към света - нежно заговори той. - Вече споделих намеренията си с моите хора. Те ще уредят малка пресконференция тук, в двореца. Като гледам настроенията навън, убеден съм, че онова, което ще кажа, ще бъде предавано на живо по телевизията.
- Какво смяташ да е то?
Въпросът на мъжа беше спокоен и любезен.
- Ще разкажа на всички за хубавите събития, на които ставаме свидетели.
Отговорът на папата беше прям, макар зад него да се криеха притеснения, които нямаше да напуснат ума му. Чудесата, които се бяха случили извън Ватикана, достигнаха до неговото знание. Те бяха невероятни. Но и също толкова необясними, колкото и изцеряването му.
То също беше истинско. Знаеше, че е абсолютен факт. Останалите... В крайна сметка беше човек на вярата.
Макар че и той, папата, можеше да говори завоалирано.
- Най-важното е - продължи Григорий, - че ще ги призова да приемат тези събития като начало. Да приемат добруването за своя цел.