Холцман въздъхна.
- Всички си имат минало, включително и ние. Но за разлика от повечето институции, нашата е усърдно следена под лупа. Никога не сме били по-прозрачни, отколкото сме сега. А не е ли най-важният въпрос не какво сме правили в миналото, а какво правим сега?
- На мен ми се струва правилно така - отвърна Габриела.
Александър изсумтя тихичко.
- През последните няколко години отворихме вратите си до невиждани досега нива на публична откритост - добави Холцман. - Негово Светейшество папа Григорий е добре известен със своето желание да хвърли светлина върху някои от най-тъмните кътчета на големия църковен таван. А няма по-подходящо място за мрачни афери и нечисти сделки от Ватиканската банка.
- Сигурен ли сте, че сте банкер? - попита Габриела, наполовина саркастично.
Холцман се усмихна.
- Предпочитам да се приемам като слуга на Църквата, който помага за добруването ѝ по целия свят. Но да, аз съм банкер и бивш председател на „Холцман Файненшъл“, основан от моя прадядо. Не разбирам защо честността и прозрачността не могат да властват над финансовия сектор.
Президентът на ИОР отпи нова глътка от уискито си, пиеше го така, както повечето хора пиеха кафето си сутрин.
- Казахте, че сте тук заради някакъв полицейски случай?
Мъжът погледна към Габриела.
- Разследваме смъртта на двама учени, които са загинали при особено подозрителни обстоятелства.
- Смъртта? О, толкова съжалявам да го чуя - отвърна Холцман и се прекръсти. Направи пауза, затвори очи и произнесе кратка молитва. Когато отново ги отвори, погледна право в Александър. - Тъй като сте тук, предполагам смятате, че банката е замесена по някакъв начин с тяхната смърт?
Трекио забеляза, че мъжът отново беше изключително словоохотлив. Предвид обстоятелствата, очакваше да дърпа с ченгел подобни забележки от някой от служителите на Църквата.
- Двамата са писали статии за корупцията в ИОР - отвърна репортерът и се наведе напред в креслото си. - Нито една от тях не е привлякла особен интерес по времето, когато са били публикувани, но убийствата на двамата учени през последните двайсет и четири часа предполагат, че някой не е бил особено доволен от техните заключения.
Холцман изпусна дълга въздишка.
- Ужасно, просто ужасно. Макар че не разбирам как научната работа върху дейността на банката би предизвикала подобна реакция.
- Имената на Маркъс Крослър и Салваторе Този говорят ли ви нещо? - попита Габриела.
Александър внимателно наблюдаваше чертите на лицето на президента, но в тях откри единствено искрено недоумение. Поне доколкото можеше да ги разчете.
- Не, не мисля, че съм чувал някое от тези имена в миналото. - Холцман направи пауза. - Това ли са двамата мъже, които са били... убити?
Инспекторката кимна и президентът на банката се прекръсти отново. Човекът пребледня, когато към абстрактните убийства бяха добавени и истинските имена на жертвите.
- Трудът на Крослър твърди, че продължавате да криете тайни - настоя Трекио. Можеше да усети как Габриела го изпепелява с поглед, който казваше: Млъквай, Александър.
- Разбира се, че крием тайни - отвърна Холцман. Въобще не изглеждаше обезпокоен от въпроса. - Всяка институция има такива. Конфиденциалността е основна част от добрия бизнес. Това се отнася с пълна сила за църковните дела. Ние помагаме на бедните и потисканите, а това понякога означава да влезем в остро противоречие с желанията на правителството, което осъществява това потисничество. Помните какво се случваше по времето на папа Йоан Павел II. Действията на Църквата, много от които бяха финансирани от нейното управление тогава, бяха основната съставка в свалянето на комунизма в много части от Източния блок. Не можем да позволим на тези правителства да разберат, че ние стоим зад всичко това.
Отговорът накара Александър да помисли за миг.
- Все пак - каза той - през половинвековното си съществуване, ИОР е преживяла доста скандали. Корумпирани отдели, незаконни сделки...
- Да не забравяме, че всички те са само теоретични предположения - прекъсна го Холцман. - С цялото ми уважение, едно нещо не е истина сама защото е обявено в медиите.
Мъжът се усмихна отново, ледът в чашата му издрънча.
- Теоретични! - повтори Александър. - С продължаването на тази политика на секретност вие не помагате за преодоляването на това подозрение. Трудът на Крослър споменава, че той не е успял да получи конкретна информация от вашия офис, подробни материали за взаимоотношенията ви с други агенции и подобни неща.