- Няма външни следи от наранявания - отбеляза Турчи, докато оглеждаше трупа на мъжа, макар този коментар да беше крайно излишен. Тялото беше облечено в дрехи, под които можеха да се крият всякакъв вид наранявания. Рани от остриета, огнестрелни оръжия, натъртвания от падане. Единственото, което виждаха ясно, бяха тежките вериги, увити около долната част на краката му.
- Нека го преобърнем да видим с какво си имаме работа.
Офицер Джулиано се пресегна надолу и заедно със своя колега хванаха тялото.
- На три - инструктира той. Последва кратко отброяване и двамата полицаи преобърнаха трупа на неизвестната жертва.
Водата се разплиска в краката на Джулиано и той инстинктивно се отдръпна назад. Трупът застана в новата си позиция, златистокафеникавата му коса беше покрила лицето.
Полицаят се пресегна надолу и махна залепналите около очите и носа кичури.
Тогава той и колегата му видяха лицето на жертвата.
Само Турчи успя да проговори.
- О, господи!
32
9,31 часът.
Улица „Салита ай Джардини", на границата с Ватикана
- Не съм сигурен дали разбрах онова, което се случи току-що - призна си Александър, когато двамата с Габриела напуснаха кръглата кула в края на Апостолския дворец.
Фиеро не правеше опити да свали усмивката от лицето си.
- Признай си, Алекс, влезе там с нагласата, че ще се изправяш срещу каменни стени и отрицание на всеки ъгъл. Циник!
Трекио вдигна ръка в подигравателно оттегляне.
- Виновен. - Той бръкна в джоба си, извади от там нов пакет MS с филтър, който си беше купил заедно с телефона, и запали цигара. - Срещата въобще не протече както очаквах.
- По-късно двамата ще си поговорим за отношението ви към Църквата, господин Трекио - каза Габриела. - Още малко преживявания като това и вероятно ще успея да те върна в духовенството.
Александър се усмихна. Бяха се запътили към малкия тъмнооранжев опел. Централното му отключване се задейства. Инспекторката говореше за бъдещето.
- Както каза - продължи Габриела, - гостоприемството на банката беше малко обезпокоително.
- Радвам се да разбера, че е останало някакво подозрение у теб.
Фиеро поклати глава.
- Само дотолкова, че може да сме тръгнали по напълно погрешна следа.
- Защо мислиш така?
- Предимно заради откровеността на президента на банката. Крослър и Този са смятали, че разкриват тайни, и ние тръгнахме по техния път с това предположение. Но очевидно Холцман нямаше какво да крие. Даде ни шибания списък с партньорите си, без да се замисли и за секунда!
Жената отново започна да се кръсти.
Алекс вдигна едната си вежда. Превзетата и професионална фасада на Габриела Фиеро понякога се пропукваше достатъчно, за да пропусне някоя полицейска грубост на повърхността, която, заедно с редицата ѝ странности, беше от нещата, които харесваше у нея.
- Не бъди толкова сигурна - каза репортерът. - Този списък не означава нищо, докато не го проверим и не потвърдим, че информацията в него е вярна.
- Ще се заема с това - отвърна Габриела и кимна. - Откарай ни в някое кафене. Холцман може и да пие уиски преди десет, но на мен едно лате ще ми дойде много добре. И махни тази цигара. Леля ми ще се оплаква от миризмата върху дамаската на колата месеци наред.
Александър се ухили, хвърли полуизпушената цигара през прозореца и запали двигателя. Преди да успее да потегли, новият му телефон започна да звъни. Извади апарата от джоба си и когато видя номера, изписан на дисплея, лицето му се изкриви от изненада.
Поредицата от цифри беше същата, на която изпрати съобщение по-рано днес. Александър и вуйчо му поддържаха връзка чрез SMS-и, откакто текстовите съобщения бяха навлезли в ежедневието на хората, и тази сутрин Трекио изпрати такъв на кардинала по навик. Тъй като в миналото бяха обсъждали заедно липсата на достъп до ИОР, на Алекс му се стори, че посещението му в Института би било интересно за възрастния Трекио.
Предвид настоящата ситуация във Ватикана и статута на вуйчо му там, Александър не очакваше да получи отговор. Подобно обаждане дори не би трябвало да бъде възможно.
Репортерът прие разговора с по-голямо нетърпение от обикновено.
- Ало?
- Александър, ти ли си?
- Вуйчо Риналдо, не мога да повярвам, че си ти. Мислех, че сте привикани. Как успя да ми се обадиш?