Выбрать главу

-      Не знам нищо за тях.

-      Разбира се, че знаеш. Това е компанията на руския магнат. Онзи, когото протестиращите винаги са готови да разпънат на кръст и който им отвръща по телевизията при всяка удобна възможност.

-      Копулов - спомни си инспекторката. - Не бях чувала за компанията, но знам човека.

-      Коя беше следващата?

-      „Сигнаджен“. От името ѝ си правя извода, че се занимава с генетични изследвания.

-      Никога преди не съм ги чувал - призна си Александър, - но съм съгласен с теб. Което означава, че имаме поне три компании, които се занимават с медицински изследвания и производство на фармацевтични продукти.

Габриела осмисли тази връзка.

-      Има ли други? - попита Трекио.

Фиеро прокара пръст надолу по имената на компаниите.

-      „Юропа Медитек“... „Дженкор“...

Главата на Александър кимаше, все едно репортерът беше предвидил отговора. Над белия шум от радиото, Габриела забеляза промяната в изражението на Александър. Допреди малко на лицето на мъжа беше изписано любопитство, а сега решителност, която се примесваше с безпокойството му. Очите му се стрелкаха напред-назад към някакви невидими цели някъде между коленете му. Инспекторката помнеше добре това изражение. Нещо го глождеше.

-      Алекс, в един момент трябва да ми кажеш какво си мислиш.

Репортерът не вдигна поглед.

-      Не мисля, слушам.

Мъжът посочи към малкото радио в колата. Габриела нямаше как да скрие объркването си. Държанието на Трекио беше станало нетърпимо.

-      Алекс, сега не е време да...

-      Какво научихме току-що? - прекъсна я той. Когато Фиеро му отвърна само с ококорен поглед и поклащане на главата, той си отговори сам: - Научихме, че ИОР поддържа постоянни финансови връзки с цяла купчина фирми за медицински изследвания. Научихме, че този списък с връзки е бил поне отчасти в основата на убеждението на Крослър, че събитията от вчера са измамни и престъпни.

- И?

-      Слушай - нареди Александър и посочи към говорителите на колата.

Гласът на някакъв новинар си проправяше път през нискокачествената уредба.

-      ...внезапното излекуване на шейсет и трима пациенти в терминален стадий на рак, които участваха в изследванията на доктор Тедеско, отбелязват второто масово изцеряване, както стана известно това събитие, за последните двайсет и четири часа, следвайки проглеждането на над сто перманентно слепи деца в болницата в Пескара, за чието генетично състояние до момента не е открит лек.

Габриела осъзна, че по ръцете ѝ се разхождат студени тръпки.

Гласът на новинаря се завърна с пълна сила.

-      Тези събития следват все още мистериозната случка в базиликата „Сан Пиетро“ от вчера сутринта, по време на която сакатият папа се изправи на крака, а дългогодишното му състояние очевидно беше излекувано. Не е нужно да се споменава, че в една страна на католици думата „чудо“ се употребява в езика на хората много по-често от обикновено.

Габриела погледна към Александър. Изведнъж лицето ѝ беше пребледняло също като неговото.

34

10,02 часът.

Апостолският дворец

- Желая да направя обръщение към света и имам както възможността, така и правото да го направя.

Думите излязоха от тънките устни на папа Григорий с твърда настоятелност, все едно първосвещеникът очакваше пламенна съпротива от своя държавен секретар. Върховният понтифик не остана разочарован.

-      Ваше Светейшество - примоли се кардинал Витери, - сигурен ли сте, че това е най-мъдрият път, по който да поемете?

Старческите черти на лицето на мъжа представляваха картина на дълбока тревога и загриженост.

-      Сигурен съм.

Витери се почувства неудобно от краткия отговор, особено след като папата не го придружи с обяснение.

-      Но какво можете да им кажете в този момент? - Лицето му издаваше все по-увеличаващата му се тревога. - Негово Светейшество беше изцерен - кардиналът посочи към изправената фигура на папата пред него, - за което всички сме изключително благодарни на нашия Бог. Но не знаем нито как това се случи, нито причината защо се случи. - Мъжът се подвоуми. - Нямате намерение да говорите пред света за... него.

Григорий се вторачи в Донато, начинът, по който го гледаше, се беше променил. Преди вчера сутринта папата винаги бе бил поне три сантиметра по-нисък от Витери. Днес той беше по-високият от двамата.