Когато заговори, изражението на първосвещеника беше неразгадаемо.
- Все още не съм решил дали въобще да споменавам нашия гост. Но в момента се случват прекрасни неща, Донато. - Нямаше нужда държавният секретар да научава за въпросите, които глождеха Григорий. Единият от тях беше неразкритата самоличност на странника. Смирението в сърцето на папата беше достатъчно, за да надделее над притесненията му, но тъй като мъжът знаеше, че Витери няма да го разбере, реши да говори без заобикалки. - Не трябва да крием милосърдието на Бог.
Кардиналът потрепери. Езикът на тялото му даваше да се разбере, че „гост“ не беше думата, която би използвал за техния посетител, и че събитията от деня нямаха нищо общо с „милосърдието“.
- Ако нямате намерение да говорите за него, пак ви питам, за какво тогава?
- Да разбирам ли, че папата трябва да съобразява речите си с теб, Донато? - попита Григорий.
Витери пребледня.
- Разбира се, че не, Ваше Светейшество. Просто се опитвам да въведа такт и спокойствие в тази ситуация, която извън тези стени сериозно тревожи масите.
Понтификът кимна разбиращо.
- Не се страхувай, Донато. Ще кажа на хората това, което искат да чуят.
* * *
Пет минути по-късно Витери беше сам под малкия портик.
Светият отец се беше върнал в кабинета си, където да подготви речта си за пред пресата.
Притеснението и резервираността на кардинала си отидоха заедно с папата. Останал сам под арковидния покрив, на лицето му се изписа облекчение.
Беше ли достатъчно убедителен? Трудно беше да се каже. Вървеше по доста тънко въже. Враждебността между Григорий и него беше силна още преди изборите за нов папа и още повече след тях. Двамата мъже никога не се бяха харесвали – това щеше да се окаже божи дар днес. Защото Витери знаеше, че Григорий винаги би действал против съветите му. Така че, като показваше загриженост и притеснение относно споменаването на чудесата или присъствието на странника във Ватикана, щеше да накара папата да говори за тях с още по-голяма решителност.
Сега можеше само да се надява, че Григорий ще спомене и двете неща.
35
10,20 часът.
Ватиканът
- Правилно ли е да се срещаме, когато останалите братя ги няма?
През четирите години на своето членство монсеньор Фаро не помнеше Братството да се е събирало ех parte, без всички да са налице. Все пак бяха само тринайсет членове. И винаги се срещаха тайно. Едно събиране не изискваше кой знае каква подготовка.
- Правилно е, щом аз казвам, че е така - отговори остро лидерът им. - Няколко от братята ни са заети с други въпроси, но отец Тейлър има неотложни новини, които изискват незабавното ни внимание.
Преподобният Тейлър Абата беше роден и отгледан в Бруклин и макар да произлизаше от няколко поколения падуанци, беше единственият член на Фратернитас Кристи Салваторис, който не беше италианец по рождение. Повечето от хората го познаваха като Американеца. Той беше млад мъж, известен със своята безпощадност, който нямаше нищо против да носи прякора си с гордост.
В този момент изглеждаше притеснен.
- Може би имаме проблем - изтърси той, без да се съобразява дали е дошъл неговият ред да говори.
Бяха само петима в този офис и всички се бяха събрали, за да разберат какво има да им каже.
- Какъв вид проблем? - попита Фаро, доскорошните му притеснения относно протокола и кворума бяха забравени.
Притеснението на отец Тейлър беше подкрепено от физиономия, която по принцип не беше свикнала да изразява точно тези емоции. По време на следването си в колежа, а след това и в семинарията мъжът е бил отявлен спортист, отдаден на футбола - както американския, така и европейския. Беше поддържал строг физически режим през годините, докато си проправяше път през различни позиции в САЩ, преди да бъде повикан да служи в курията преди две години. Под черната риза и якичката тялото му беше стегнато, а лицето му беше свикнало да изразява увереност и контрол, а не притеснение. Мъжът имаше излъчване, което вдъхваше страх у хората, независимо че носеше одеждите на духовенството.
- Вече сте научили за обаждането, което получих от ИОР, относно посетителите на Холцман.
Останалите четирима в стаята застинаха. Последните добавки към тази среща гласяха, че част от дневния ред ще бъде именно фигурантът президент на Ватиканската банка.
Принципно спокойното лице на отец Тейлър смени още веднъж цвета си, преди мъжът да продължи.