- Нашите слушатели са записали разговора. Свързаха се с мен, защото две ключови думи са били използвани в дискусията.
- Кои? - попита лидерът на Братството, гласът му беше премерен и спокоен.
- Имена, и двете.
- За бога, човече - единият от членовете, епископ, поиска да разбере. - Кои имена?
Още един слой цвят се разтопи по лицето на Тейлър.
- Крослър и Този.
- Професорите? - учуди се лидерът, веднага беше разпознал имената. - Онези, които писаха статии за финансови скандали в банката?
Очевидно познаваше мъжете, но реакцията му съвсем не отговаряше на обезпокоеното изражение на отец Тейлър.
Свещеникът кимна.
- Да не би точно сега да подновяват проучванията си?
- Не - отвърна отецът. - Мъртви са. Но някой друг задава въпроси за тях.
- Трябва ли да те питам кой, мамка му? - гневно изрева епископът.
Никой не изглеждаше особено впечатлен от грубия език на духовника. Митът за пуританската чистота на горните етажи на духовенството нямаше никаква практическа обоснованост в този кръг.
Тейлър изсъска отговора си:
- Репортер - съобщи той - и ченге.
Изведнъж настроението в помещението се промени. Всичките петима мъже замлъкнаха, Тейлър искаше да види реакциите на останалите, докато се опитваха да измислят план как да се справят с проблема.
Лидерът на Братството стоеше неподвижен, както обикновено. Изведнъж стоическата му поза се разчупи и мъжът експлодира в яростен, невъздържан гняв. Два юмрука се надигнаха от дървеното бюро и се стовариха върху повърхността му, червенината на врата и бузите му прие същия цвят като ширитите на одеждите му. Всички останали застинаха.
Държавният секретар ругаеше на висок тон и изплюваше думите.
- Проклети да са всички! Репортер, който разпитва за Този и Крослър. С полицейски офицер?
Юмруците му се стовариха за втори път върху бюрото, листовете по него се разлетяха, а нощната лампа замалко да падне от него.
Кардинал Витери дишаше тежко, ноздрите му бяха пламнали.
- Това променя всичко! Цялата идея на това начинание е материалите да бъдат разкрити, когато ние решим да ги разкрием. Те може да опропастят всичко! Отново ще се повтори случаят „Сан Себастиано“ отпреди две години. Само че този път залозите са много по-високи. Не можем да си позволим да бъдем разкрити!
Малцина бяха виждали лидера на Братството толкова разгневен или пък толкова притеснен. Появата на двете беше обезпокоителна.
- Всички заплахи трябваше да бъдат премахнати - добави Витери няколко секунди по-късно и отново сви юмруци. - Явно двамата професори са били сметнати за пречка. Справили са се с тях. Сега репортерът и полицайката трябва да бъдат премахнати от пътя по същия начин.
Изявлението смрази и бездруго студения въздух наоколо. Като се имаха предвид обстоятелствата, нямаше съмнение за какво говори кардиналът.
- Не можем да се замесим в... в... - започна плахо единият от членовете, гласът му беше спаднал до шепот. - Подобно действие... - пелтечеше неумело думите мъжът. - Не ни е присъщо да си цапаме ръцете пряко.
- Присъщо ни е в този момент да направим онова, което ни е наредено - изсъска Витери в отговор. Поклати енергично глава, макар принципно да беше съгласен с колебанието на другия мъж. Малко неща можеха да обезпокоят съвестта му, и убийството беше едно от тях. - Ще се свържа с фирмата. Техните хора, а не ние, ще свършат работата. Точно както е било винаги.
Кардиналът погледна към останалите мъже, изражението му рязко беше станало строго.
- Дръжте се, братя. Всички отдавна сме осъзнали, че понякога дори божите хора трябва да си играят с Дявола.
36
10,24 часът.
Централен Рим
Когато откровенията идваха, те идваха бързо. Габриела почувства силата на тази максима, точно когато мобилният ѝ телефон иззвъня минути след като Александър беше направил връзката между записите на ИОР, медицинските проучвания и чудесата, погълнали публичния интерес.
- Твоят ли е? - попита репортерът, не можеше да различи мелодията в колата.
Габриела вече посягаше към джоба си.
- Не съм давала този номер на никого. - На лицето ѝ беше изписано безпокойство. - Ще говоря, докато караш. Нека пропуснем кафето. Заведи ни в офиса ти. Можем да продължим с ровенето там.
Александър кимна и направи бърз, незаконен обратен завой, след което се насочи към центъра на града.