38
10,42 часът.
Централен Рим
Мъртвият мъж на екрана на мобилния на Александър беше същият, който се появи във Ватикана вчера сутринта.
Имаше същите пленителни очи, същата чуплива коса - макар на този на дисплея да беше сплъстена и мокра от престоя на тялото в река Тибър. Кожата му имаше сребърен оттенък, запазен за покосените от смъртта, но приликата беше повече от очевидна.
Не, това не беше прилика - помисли си Александър, - това си беше пълна еднаквост. Доколкото можеше да прецени от малкия екран, трупът изглеждаше точно като странника.
- Не разбирам. Човекът, който се появи във Ватикана, е мъртъв? - Нямаше такава новина по радиото, а сензация от подобен мащаб щеше да е на първо място във всички предавания.
Габриела взе обратно телефона и се загледа отново в снимката.
- Тялото е било намерено в реката тази сутрин. Изглежда, всичко се пази в тайна засега - знаят само органите на реда. Нямам представа защо, но Тонти звучеше така, все едно поема риск, като ми изпрати снимката. - Жената прочете няколкото бележки, които младшият офицер ѝ изпрати след фотографията. - Точната причина за смъртта още не е известна, но работната теория е убийство. Имало е вериги около глезените му. Изглежда някой не е искал да бъде намерен, но извършителите са били аматьори.
Александър обмисли вероятностите.
- He е известно странникът да е напускал Ватикана. - Спомни си по-ранния разговор с кардинал Риналдо. - Говорих с вуйчо ми само преди час. Предполагам, че щеше да спомене, ако непознатият беше напуснал.
- Значи, това не може да е той. Всички входове и изходи на Ватикана са завардени от репортери от вчера сутринта. Също така няма достъп до реката от вътрешността му.
- Но това... това е той - настоя Трекио.
Габриела се зае с телефона му, скролна снимката нагоре и написа отговор до изпращача ѝ: Обясни. Това ли е човекът от „Сан Пиетро“?
Жената натисна бутона „изпрати“ и се вторачи в екрана в очакване на отговор. За нейно облекчение, балонът, който показваше, че събеседникът ѝ пише в момента, изникна на екрана, и след няколко секунди телефонът изпиука, че е получил отговор.
- Не - прочете на глас тя. - Обадихме се в Апостолския дворец и от там потвърдиха, че още е при тях.
Тогава кой е това? - попита отново Габриела.
Последва пауза, след което: Самоличността неизвестна.
Фиеро погледна към Александър.
- Ако не е той - започна репортерът, - това оставя само една възможност. - Изчака Габриела да кимне в съгласие. Когато тя не го стори, той продължи. - Тези прилики във външния вид не може да са случайни. Не и на такова ниво. Не и до тази степен на еднаквост.
Инспекторката погледна отново към снимката. Лицето на странника беше на нея. Бавно изражението ѝ се промени, когато и тя стигна до извода на Александър.
- Това е близнак - прошепна тя.
- Трябва да е такъв. Това е единственото обяснение. Идентични близнаци - потвърди Трекио.
Пребледнялото лице на Габриела стана още по-бледо. Изведнъж непознатият, който се беше появил във Ватикана, който толкова много наричаха божи пратеник, заприлича на обикновен човек. Ангелите нямаха близнаци, а всяко католическо дете знаеше, че Бог няма брат.
- Ако това е братът на странника - добави Александър, - то това означава, че никой не е трябвало да научава за неговото съществуване. Убий целта и се отърви от тялото ѝ... Доста добър начин да прикриеш нечия самоличност.
Габриела пак пребледня.
- Но защо? - Тя се замисли в тишината, която последва въпроса ѝ. - Дали това е диверсия? Капан, който да ни отдалечи от истината?
- Мислиш ли, че това е целта на твоя млад обожател? - попита я в отговор Александър. - Прилича ли ти тази снимка на фалшива?
Фиеро поклати глава. Не познаваше Тонти толкова добре, че да отговори на първия въпрос, но фотографията изглеждаше истинска.
- Все още не мога да разбера защо някой би направил това. Ако е истина. Ако това е брат му.
- Защото Крослър е бил прав - отвърна Александър, - както и Този. Онова, което се случи във Ватикана, е измама. Някой отчаяно се опитва да скрие от света самоличността на човека, който си заслужи да шепне в ухото на папата. И са готови да направят и невъзможното, за да я запазят в тайна.
10,45 часът.
Апостолският дворец