- Това място е истинска лудница - отбеляза Габриела, докато вървяха. Помещението беше претъпкано. Всяко бюро беше заето, а въздухът беше наелектризиран. - Винаги ли е така наоколо?
- Не.
- Какво правят всички?
- Ти какво мислиш? Работят над същата история, над която и ние, макар да се съмнявам да е от същия ъгъл.
- На всички им е позволено просто да се намесят в твоята територия?
- Вече не е моя. Редакторът ми ме уволни вчера, по туитър - обясни Алекс и се промъкна между кабинките. Опита се да избегне погледа на Габриела, чувстваше се засрамен, че трябва да ѝ признае, че е бил изритан. - Явно съм бил прекалено зает да стрелят по мен, за да си върша работата, така че ме разкара.
- Сигурна съм, че ще преосмисли решението си, когато разбере какво имаме.
Трекио поклати глава, влезе в своята кабинка и направи знак на Фиеро да го последва. Точно сега бъдещите му работни планове бяха най-малкият му проблем. Искаше да влезе в мрежата на вестника и да получи достъп до базата с данни, преди този достъп да му бъде отказан. Едно нещо знаеше за администрацията на „Ла Република“: може и да се справяше с историите бързо, но вътрешните работи бяха непредвидими. Можеше да има достъп седмици наред, можеше и да няма. Но сега имаше нужда от информация.
- Не се показвай много - инструктира Габриела Александър. Показа ѝ един малък стол, а той се приведе над бюрото си. - Не искам да ни виждат.
- Толкова нежелан ли си тук?
- Не бях точно любимецът на редактора си, преди всичко това да започне. Не искам някой, който може да му каже, че съм тук, да ме види.
- Сигурна съм, че ще си промени мнението за теб веднага след като му покажеш снимката на тялото от реката. Все още се пази в тайна, а ако ме питаш мен, това е материал за първа страница. Ще се превърнеш от парий в любимия син за секунда.
Александър се завъртя към нея, изведнъж лицето му беше станало много сериозно.
- Габриела, тази снимка... Мисля, че за момента трябва да я запазим само за себе си.
Инспекторката се изненада.
- Но тя може да разкрие цялата измама за секунда. Мислех, че ще искаш да я предадеш в ръцете на колегите си колкото се може по-скоро.
Трекио поклати глава.
- Определено ще предизвика въпроси относно мъжа във Ватикана, но ми е пределно ясно как работи пресата. Това ще стане главният фокус на новините и всичко останало ще бъде изритано настрани. По-добре да го запазим в тайна, докато не намерим явна връзка между странника и онова, което се случва между ИОР и медицинските фирми. Материал като този е много по-въздействащ, когато се разобличи в пълния си блясък.
Габриела помисли върху становището му за момент.
- Добре. Както кажеш. Разбира се, това е в случай че никой не знае за тялото, освен полицията.
- Ще продължа да смятам, че е така, докато не осъзная, че греша. За следващите няколко минути единственият ни интерес са финансовите въпроси.
Жената кимна в знак на съгласие. След няколко секунди Александър извади лаптопа от раницата си и го свърза с вътрешната мрежа на вестника.
- Разследвали сме доста Ватиканската банка тук, преди и след като започнах работа. Би трябвало да имам достъп до всички архивирани статии, както и до бележките по тях. Бизнесотделът ни би трябвало да е писал поне за една от тези компании.
- Можем да потърсим точно с какво се занимават те - предложи Г абриела.
Александър вече въвеждаше имена в полето за търсене на каквито и да било факти за мистериозните партньори на Ватиканската банка.
На базата данни ѝ отне няколко минути, за да съпостави търсеното с архивите. След като изведе всичката свързана информация, Трекио започна да разпечатва по-важните файлове.
Сред институциите в списъка на ИОР имаше такива, които инвестираха в медицински проучвания и бяха на върха на съвременните разработки. Това криеше някои особени фактори. Обща черта на повечето изследователски групи беше потайността: те криеха същността на своята работа, за да не могат конкурентите им да се доберат до нея, докато не направеха своите открития публични, но също така патентовани и подсигурени. Но онова, което Александър откри, беше достатъчно, за да съживи подозренията му.