- Решили сте да я карате направо, а, комендант Рабер?
- Ще се радвам на прям отговор.
Кристоф не отместваше погледа си от руснака.
- Мога да ходя където си пожелая, да правя каквото си искам, когато си искам, мамка му! - Копулов излая думите си с гняв. - И със сигурност не се налага да се обяснявам на вас.
- Били сте в църква. В моята църква, по време на папската литургия. Да предполагам ли, че великият атеист и критик е открил вярата? - попита Рабер, без да обръща внимание на емоционалното изригване на домакина си.
Копулов го погледна косо, но Кристоф не беше приключил.
- Вашата омраза към Църквата е явна, господин Копулов. Едва ли сте си мислели, че няма да ви забележа седнал на една от нашите пейки, със сплетени ръце и устни, произнасящи молитва.
Руснакът се почувства неудобно.
- Опознай врага си - промърмори той, макар в думите му да нямаше толкова жлъч, колкото преди малко. Подигравателната му усмивка обаче бързо се завърна. - Явно вие опознавате вашия чрез тази надлежна проверка.
Рабер остана мълчалив за няколко мига. Копулов със сигурност нямаше да разтвори душата си и да сподели причината, подтикнала го да отиде на църква. Беше настъпил моментът, в който да го притисне с другото парче информация, с което се беше сдобил по време на своето нощно проучване. Неговото скрито оръжие.
- Добре - започна той. - Щом не искате да сте прям относно посещението ви в „Сан Пиетро“, то тогава защо не ми кажете за двайсетте милиона евро, които изведнъж се появиха в личната ви банкова сметка.
Оръжието изстреля своя куршум.
За първи път от началото на срещата им руснакът изглеждаше наистина объркан. Лицето му почервеня, гневът му се надигна - добре позната и автоматична реакция. Но Рабер забеляза под яростния поглед на агресията, че чертите на Копулов съдържаха и нещо друго. Объркване.
- Защо, по дяволите, се ровите в личната ми сметка? - най- накрая изригна домакинът и размаха огромен обвинителен пръст към главнокомандващия на Швейцарската гвардия.
- Както казахте, надлежна проверка - отвърна спокойно комендантът.
- Глупости! Това е шпиониране. И е напълно неоправдано. Можете да бъдете сигурен, че ще отнеса това до властите.
- Правете каквото си искате. - Рабер размаха пренебрежително ръка. - Но ще трябва да обясните същото нещо и на тях. Двайсет милиона са значителна сума, дори и за личност като вас.
- Аз съм богат човек - отвърна Копулов - и личните ми финанси са си моя работа.
- Може и така да се каже - съгласи се комендантът, - но искам да си помислите как точно изглеждат нещата в този момент. Двайсет милиона евро са прехвърлени във вашата сметка. Все още не знам от кого, но можете да бъдете сигурен, че съвсем скоро ще разбера. Двайсет милиона, два дни преди странникът да се появи по време на ватиканска служба. Служба, на която вие, отявлен противник на Църквата, спонтанно решавате да присъствате. И след това целият свят става свидетел как група терминално болни от рак, намиращи се на няколко километра от тук, внезапно и мистериозно се излекуват.
Руснакът го гледаше гневно, физиономията му беше придобила цвета на зрял домат.
- Светът започва да крещи „Чудо!“ - продължи Рабер. - Но аз просто не мога да спра да мисля за двайсетте милиона и вашето лице на видеозаписите. Огромна сума, платена на човек, чиято компания е направила забележителни открития в... - мъжът се наведе към Копулов - ...в сферата на фармацевтичното лечение на точно този вид рак.
Кристоф усещаше пулса си да тупти в ребрата му. Въпреки своя ранг и богат опит, да предизвиква открито човек с такава сила, не беше едно от обичайните неща, които правеше комендантът на Швейцарската гвардия. Но Рабер запази обвинителния си поглед.
- Кажете ми, Копулов - добави той, - как си мислите, че ми изглежда всичко това на мен.
Руснакът беше напълно погълнат от яростта, за която Кристоф знаеше, че избухне ли, ще е унищожителна. Вратът му се издуваше от този изпълващ го гняв и заплашваше да скъса най-горното копче на ризата му.
Вместо да се развихри, Копулов си пое дълбоко въздух, отпусна се в стола си и бавно вдигна ръка към другия край на помещението.
- Изчезвай от офиса ми.
Пет минути по-късно Кристоф Рабер се обади по телефона на най-доверения си офицер. Докато връзката минаваше през обичайните защити, мъжът се замисли за онова, което не разкри пред Арсений Копулов.