- Папата е бил сакат през целия си живот!
- Може да е получавал някакво лечение. Може би това просто е бил първият случай, в който резултатите са били показани наяве.
- Смяташ, че светият отец лъже?
Александър категорично заклати глава.
- Не, Григорий е честен човек. Но, Габриела, силата на внушението може да бъде много сериозна. Помисли над това: той преминава през някаква терапия, възможно е да е подложен на дневни тренировки за бог знае колко дълго време. Тогава, онази сутрин, някакъв мъж с невероятно харизматично излъчване застава пред него и му нарежда да се изправи. Папата се изпълва с религиозен плам. Изправя се на олтара, звучи ангелска музика. Мъжът е хипнотизирал тълпата и върви право към папата, който е въодушевен от този момент. За първи път той наистина се опитва да стане, вярва, че може да го направи - и всичката тази терапия дава резултат. Той се изправя, но не защото странникът го е изцерил. Той е получил лечение със съвсем земно обяснение.
Габриела слушаше внимателно. Бавно тръгна отново към колата им.
- Трябва да признаеш - настоя Александър, - че е много възможно точно това да се е случило. Много по-вероятно е от предположението, че непознатият е Христос, който се разхожда в центъра на Рим и лекува болните.
- Но болните са излекувани, Алекс. А и какво ще кажеш за момичето? Това е нещо повече дори и от изцеряване.
Стигнаха до грозния опел. Трекио отиде до вратата на пътническото място и я отвори за Габриела. Беше отключена, което изненада инспекторката. Не можеше да си спомни някога да не е заключвала инетинктивно вратите след себе си. Събитията от деня явно я бяха разсеяли.
- Нямам представа как да обясня тазсутрешното възкресение - призна си Александър. В гласа му се усещаше раздразнение. - Но на този етап, заедно с всичко останало, което знаем, съм сигурен, че е измамно, както и другите чудеса.
Габриела се намести на пътническото място, а Трекио заобиколи колата. Изненадващо изскърцване се разнесе от неговата врата, когато я отвори, сякаш се беше огънала на пантите си. Жената поклати глава. Трябваше да каже на леля си. Старата дама щеше да я оправи.
Доводите на Александър бяха много убедителни. И все пак някъде вътре в себе си се молеше всичко да е истина. Искаше ѝ се да е подозрителна, но също така ѝ се искаше и да вярва. Не точно в способностите на този човек, а във възможността тези чудеса да са реални. Болестите наистина да бъдат излекувани. Възкресението беше нещо много повече от мечта.
Боже, аз вярвам. Помогни ми да изгоня неверието си. Думите от евангелието се завърнаха при нея.
Единият телефон иззвъня. Трекио бръкна в джоба си. Екранът на апарата светеше, номерът на вуйчо му беше изписан на него. Плъзна пръст по него.
- Александър. - Кардиналът заговори в момента, в който връзката беше осъществена. - Трябва да се срещнем.
43
12,04 часът.
Седалището на „Глобал Капитал Италия“
Много малко неща можеха да изнервят Катерина Амато. Тя беше жена, свикнала да контролира емоциите си до съвършенство, за да се поддаде на подобна слабост. Въпреки това ѝ идваше в повече. Прекалено много неща ѝ се изпречваха на пътя, прекалено много неща минаваха през ръцете ѝ. Имаше чувството, че всяка една нейна нужда ѝ се сервираше на поднос, а Катерина не беше свикнала да получава нищо. Беше свикнала сама да постига всичко.
Абигайл Дзола се беше завърнала от мъртвите в Пиомбино. Беше го сторила половин ден след като публично беше обявена за мъртва, новина, хвърлила нацията в траур. Възкръсването ѝ се случило пред баща ѝ, който обявил чудото пред хората. Сторила го, за късмет на Катерина, едновременно с изявлението на папата пред света, че чудесата ще бъдат последвани от възкресение.
Амато нямаше да може да се справи по-добре дори самата тя да беше съставила този план и да насочваше всяка негова брънка, както беше сторила с излекуваните в двата медицински центъра. Но точно това я караше да бъде нервна: че не тя беше измислила всичко. Нямаше абсолютно никаква намеса в случилото се в Пиомбино.
Жената си пое дълбоко въздух, за да се успокои. Д’Антонио вече пътуваше натам. Той щеше да открие какво наистина се случваше и как можеха да го използват в тяхна полза. Каквато и да беше причината за тази ситуация, тя щеше да им влезе в употреба.