- Какво се случи, след като избягахте? - попита Риналдо, гласът му не потрепваше.
- Мобилизирахме се и се опитахме да намерим връзка между двамата професори и Ватикана. Тъй като те бяха писали статии за корупцията във Ватиканската банка, отидохме първо там.
- В нея ли бяхте, когато ви се обадих първия път? След като ми изпрати съобщението?
- Точно напускахме сградата - обясни Александър.
Риналдо бавно поклати глава.
- Поставили сте се в голяма опасност, като сте решили да отидете там.
- Президентът на ИОР беше много прям с нас - намеси се Габриела, - дори ни беше от голяма помощ.
- Сигурен съм, че е бил. Но не е той човекът, който дърпа конците.
- Какво трябва да означава това? - попита Александър, но вуйчо му вдигна ръка, за да го накара да замълчи.
Старецът се обърна към инспекторката:
- Това ли е всичко, което сте направили досега?
- Като изключим, че на път за срещата ни отново се опитаха да ни убият - отвърна жената, в гласа ѝ се усещаше надигащ се гняв, - това е всичко. Двамата мъже от снощи се завърнаха. Този път сложиха бомба в колата ни. Ако трябва да съм честна, Ваше Преосвещенство, мисля, че успяхме да постигнем доста.
Александър хвана Габриела за ръката в опит да я успокои, но инспекторката беше набрала скорост.
- Холцман ни даде списък с всички партньори на банката. Чрез него успяхме да направим първата директна връзка. Нещо, което все още не можем да осъзнаем напълно.
- От ИOP са били насочвани пари към медицински фирми и корпорации - намеси се младият Трекио, - а най-сериозните трансфери са направени точно когато... - репортерът се подвоуми. - Точно когато чудесата започнаха да се случват след появата на странника, когото в момента пазите в Апостолския дворец.
Кардинал Риналдо изглеждаше объркан за първи път от началото на техния разговор. Изведнъж погледът му стана въпросителен.
- Каква е връзката?
Габриела отново пое юздите в свои ръце и му обясни до какви изводи бяха достигнали. Постепенно духовникът започна да разбира.
- Смятате, че...
- Нямаме достатъчно конкретна информация, за да можем да потвърдим на този етап - бързо добави Александър, - но на нас ни се струва, че Ватиканът, или някой вътре в него, поставя на сцената едно много впечатляващо шоу, целящо да нанесе сериозни щети върху папата. И някак си всичко се върти около посетителя.
Риналдо поклати глава.
- Медицинските въпроси, тези фирми, за които говорите... Не знам нищо за тях. Но този човек... Алекс, аз бях с него. Той е... той не е това, което предполагате. Уверявам ви, че странникът не е част от никакъв ватикански заговор.
- Вие сте се срещнали лице в лице? - попита Габриела и се наведе над масата. Очите ѝ се бяха ококорили, както се бяха ококорили и очите на кардинала само преди миг. Разкажете ми - казваха те, - разкажете ми всичко.
- Съвсем за кратко - отвърна на въпроса Риналдо. - Откакто бяхме изолирани, почти през цялото време са двамата с Григорий. Но някои от нас бяха поканени в кабинета на папата, за да се срещнем с него за няколко минути, точно преди да ви се обадя и да организирам тази среща. - Мъжът се обърна към племенника си: - Александър, трябва да ми повярваш. Времето, прекарано със странника, беше едно невероятно преживяване. Той не е обикновен човек.
Държанието на кардинал Риналдо се промени при завръщането на спомените му. Той си пое дълбоко въздух. Тялото му като че ли беше станало по-високо с няколко сантиметра. Очите му заискряха - топли и изпълнени с възхищение.
- Да бъда заедно с него, как въобще да го обясня? Никога не съм изпитвал подобно спокойствие или смирение. Такава увереност в доброто. Можеш да подправиш много неща, Алекс, но тук говорим за нещо различно. Това е нещо, което не може да бъде нагласено.
Кардиналът погледна с възхитен поглед към племенника си. След малко го премести и върху Габриела. Аз вярвам - крещяха очите му, - искам и вие да повярвате.
За момент като че ли силата на самоубеждението му щеше да ги спечели. Но този момент отмина. Александър и Габриела разполагаха с един факт, за който духовникът не подозираше. Нещо, което щеше да разбие на пух и прах и смирението, и добротата, и възвишеното спокойствие.
- Вуйчо - започна Трекио, - страхувам се, че има още. Има нещо, което открихме днес. Нещо, което ще те накара да преосмислиш... чувствата си.