- Човекът, който наруши уединението - продължи държавният секретар, като изстрелваше думите, - е кардинал Риналдо Трекио.
Последва нова пауза.
- Това име не ми говори нищо.
- Риналдо Трекио е вуйчото на мъжа, когото твоите убийци не успяха да елиминират. Той отиде да говори с племенника си.
Витери усети промяната в дъха на Катерина. Когато жената заговори, яростта ѝ бликаше от всяка една дума.
- Репортерът? Онзи, който работи с полицайката?
- Да.
- Вуйчо му е шибан кардинал? И ти го остави да говори с тях? На този етап от нашата операция! Какво, по дяволите, не му е наред на твоето Братство? Смятах, че вие управлявате курията!
Кардинал Витери се насили да не отговаря на обидата.
- Напуснал е скришом. Даже ние не можем да следим всички. Поне го видяхме, като излезе, и научихме къде отива. Току-що помолих за папската благословия да призова извънредна среща на кардиналите, привидно за да дискутираме някои въпроси около църковната администрация, докато сме изолирани. Ще изпратим призив и при положение че не желае да разкрием, че е напуснал, ще се завърне бързо. От тогава насетне ще започнем да го следим.
През следващите напрегнати моменти Витери просто слушаше гневното дишане на жената на другия край на линията.
- Не мога да разбера как вашата институция е просъществувала две хиляди години - каза най-накрая Катерина. - Ако управлявах кораба си толкова разпуснато, колкото ти твоя, фирмата ми нямаше да я бъде и за два месеца.
- Не е време за обиди - отвърна кардиналът. Искаше му се да отвърне на тази кучка, че може да има невероятна власт, но той е държавният секретар на най-старата държава в Западния свят, и тя трябва да има поне частичка уважение към него. Но Амато го притежаваше и той знаеше това. Нямаше нищо, което да направи, за да промени този факт. - Нещата може да се поправят - продължи Витери. - Ще намерим начин...
- Няма да правиш нищо - прекъсна го Катерина категорично. Донато почувства ледени пръсти върху гръбначния си стълб, когато чу с каква безчувственост жената произнесе следващите думи: - Дотук бях с твоята помощ. Върни липсващия си кардинал обратно във Ватикана. Ще се оправям с останалото сама.
48
12,59 часът.
„Кафе Барберини“
Кардинал Трекио отвори очи и отново се вторачи в снимката на смартфона на Александър.
- Кажете ми най-накрая какво е това - настоя Риналдо, в гласа му се усещаше отчаяние. - Какво ми показвате?
- Тялото на мъж, което нашата полиция откри тази сутрин - отвърна Габриела. - Намерен е от двама офицери в Тибър, след като местна жителка е докладвала за него.
- Но той изглежда точно като... като нашия...
Кардиналът млъкна.
- Като вашия посетител във Ватикана. - Александър завърши изречението вместо вуйчо си. - Забелязахме вече. Което означава, че и други ще видят приликата, макар че по някакво чудо, все още нищо не е изтекло в пресата.
- Кой е той? - Риналдо остави телефона на масата и го бутна към племенника си с отвращение. Държеше погледа си настрани, все едно по този начин фотографията щеше да престане да съществува благодарение на силата на волята. - И защо не съм чул нищо за това? То трябва да е... в новините.
- Не знаем кой е - отвърна Габриела, - но съм сигурна, че нашите лаборанти и криминалисти му снемат отпечатъци и проверяват зъбната му картина. Що се отнася до въпроса ви защо не сте чули нищо, явно централното управление държи в тайна това откритие. Никой не е уведомен. Не знам защо, но дори аз научих чрез вътрешен източник.
Челюстта на кардинала се помръдна, думите бяха на върха на езика му. Но така и не се преобразуваха в звук.
- Вуйчо, време е да ни споделиш какво знаеш - притисна го Александър. - Ние ти казахме каквото знаем. Защо ми се обади? Какво искаше да ни кажеш?
- Не знам нищо за това - отвърна Риналдо. Гневът го принуди да върне вниманието си на устройството, което толкова усърдно се опитваше да игнорира, снимката светеше на екрана му.
- Вашето обаждане и предупреждението ви дойдоха преди това да се случи - намеси се Габриела. - Защо бяхте толкова притеснен?
Кардиналът поклати глава, след което погледна към племенника си.
- От момента, в който странникът пристигна и светият отец беше излекуван, подозирах, че нещо не е наред. Подозирах, че ситуацията ще бъде, как да го нарека, използвана за користни цели.