- Трябва да вървя - отвърна Риналдо. Вече се плъзгаше към края на пейката. - Ние сме изолирани, нали помниш? Трябваше да се измъкна, за да дойда при вас. Ако не се появя за срещата, ще разберат, че ме няма. Дори по-лошо, ще изпратят някого да ме търси.
Кардиналът се изправи и се огледа наоколо в кафенето, притеснението му се беше завърнало. Само след миг погледна отново към племенника си.
- Моля те, бъди внимателен, Алекс. Това не са хора, които си поплюват, вече си наясно с това. Като знаем какво е заложено на карта, ще бъдат по-агресивни от всякога.
- Какво смятате да правите, като се върнете в Апостолския дворец? - попита Габриела.
- Ще се опитам да ви снабдя с информация отвътре относно този... този измамник. - Кардиналът видимо изпитваше болка да си признае, че странникът не е светецът, за когото го смяташе доскоро. - Ще се моля за вас. - Мъжът погледна отново Александър. - Ще се моля за всички ни.
13,11 часът.
Централен Рим
Катерина Амато затвори вратата на офиса си зад Умберто и Мазо. Двамата мъже бяха пристигнали няколко минути след като тя проведе десетсекунден разговор с тях, в който им нареди да се появят веднага. Умберто изглеждаше раздразнен - не беше нещо необичайно за него, а Мазо изнервен - често беше такъв.
- Не съм религиозна жена - обяви Катерина, - но нямам нищо против да играя ролята на Бог. И според моето ограничено разбиране по темата заповедите на Бог трябва да се следват. Не е ли така?
Двамата мъже стояха мълчаливи, тонът на срещата бързо беше определен. Раздразнението на Умберто отстъпи място на тревогата. Мазо изглеждаше така, все едно краката му щяха да поддадат всеки момент. Бръчките под формата на гарванови крачета в ъгълчетата на очите на Амато се бяха задълбочили.
- Провалите ви да елиминирате двете цели снощи, както и преди по-малко от час днес разтвориха вратата на най-големия риск за цялата ни операция - равнодушно отбеляза тя. - Вие трябваше да сте най-добрите. Има ли някаква причина да идвате при мен и да ми носите новини, които бих очаквала от двойка аматьори?
- Ние...
- Това не беше въпрос, който изисква отговор - изсъска Катерина и махна пренебрежително с ръка. - Няма никакво извинение за провала. - Дишането ѝ беше станало учестено и гневно, но от време на време жената изправяше гърба си и заговаряше по-бавно. - За ваше щастие, ви се откри възможност да изкупите грешките си. Смятам да ви дам шанс да поправите разбитата си на пух и прах репутация.
Умберто изглеждаше бесен, но задържа езика зад зъбите си.
- Получих обаждане от кардинал Донато Витери от Ватикана. Приятелите ни там са имали пробив. Пробив, който трябва да бъде запушен. - Амато се приближи до стъкленото си бюро, постави длани върху него и се наведе. - Името на мъжа е Риналдо Трекио. Той носи червена шапка.
Физиономията на Умберто започна да се променя, когато осъзна каква точно е задачата им.
- Той е вуйчо на копелето, което не можете да убиете. На човека, който работи, ако мога да ви напомня, с полицейски офицер. - Последва дълга, зловеща и обвинителна пауза. - Трябва да отстраните племенника и спътницата му веднага. След това ви искам вътре във Ватикана, без значение какво ще ви коства това. Искам да елиминирате кардинала.
Катерина млъкна и изгледа е каменен поглед двамата мъже. След миг бръкна в едно чекмедже и извади от него странно изглеждащ пистолет, който Умберто не можеше да разпознае какъв модел е. Но нямаше как да не забележи, че когато жената го остави на бюрото си, дулото му беше насочено право към него.
- Този път - каза Амато - няма да приема никакви извинения.
49
13,31 часът.
Щабът на Швейцарската гвардия
Кристоф Рабер сложи четири листа хартия на черната повърхност на бюрото си. Въпреки напредналите технологии, с които работеше Швейцарската гвардия по време на своите разследвания, в определени моменти той се чувстваше много по-комфортно с хартия и мастило. Този следобед стигна до един от тези моменти.
На три от листовете се съдържаше информация за медицинските фирми и връзката им с Ватиканската банка, които неговите хора му бяха осигурили. Първата компания беше „Сиг- наджен“, която разработваше лекарства за различни генетични заболявания, включително и детска слепота.
Втората беше „Алвентикс“ на Арсений Копулов, чийто председател Рабер беше разпитал по-рано тази сутрин. Човекът нямаше обяснение за двайсетте милиона евро, които бяха преведени по сметката му преди няколко дни. Комендантът беше виждал хора да се преструват на изненадани и обикновено разпознаваше знаците - потрепване на слепоочията, несъзнателно изпъване на гърба, неволно местене на очите. Не беше забелязал подобни издайнически признаци в Копулов. Колкото и да ненавиждаше магната, подозираше, че той казва истината, когато стана въпрос за парите.