Последствията от това разкритие доведоха до нови въпроси, които започнаха да тормозят Рабер. Въпроси, които разследваше през часовете след срещата си с руснака. Случваше ли се нещо зад кулисите на ИОР? Дали хората, които ръководеха тези свързани компании, знаеха толкова, колкото и Копулов?
Третият лист предполагаше, че това е напълно възможно. Доктор Марчело Тедеско, оглавяващ „MCL научно звено „Лиза Тедеско“, беше обявил предния ден, че групата му от онкоболни се е излекувала. Тедеско работеше напълно законно над заболяването от години, но връзките му с „Алвентикс“ бяха много съмнителни. Тези подозрения се задълбочиха, когато Рабер и хората му започнаха да преглеждат финансите на доктора. Личната му сметка изглеждаше чиста. По друга обаче беше получил банков превод от двайсет и пет хиляди евро преди три дни и още двайсет и пет хиляди, след като направи изявлението си.
Връзки, ясни като бял ден.
Рабер размишляваше. Беше обобщил заключенията си, колкото и хипотетични да бяха те, в долната част на третия лист. Копулов и компанията му са свързани със или отговорни за излекуваните пациенти на Тедеско. Нямаше други заключения. „Сигнаджен“ навярно беше причината за изцеряването на слепите деца в Пескара, дописа комендантът. Все още не беше разговарял с доктора. Но фирмата беше въвлечена в подозрителни финансови трансфери, както и „Алвентикс“. Отново се сети, че Копулов беше искрено изненадан при споменаването на парите. Все едно нямаше никаква представа...
Рабер застина. През ума му си проправиха път числа и евентуални пътища.
Тези „чудеса“ са изфабрикувани от самите медицински фирми или от някоя група зад тях. Мисълта се появи в главата му като откровение. Това са компании, които разполагат с необходимите технологии, власт и възможност да влияят върху тези лекарства. Направили са нещата да изглеждат така, все едно на определени хора им е било платено, така че, ако започне разследване, тези същите хора да бъдат обявени за измамници, а участието на компаниите в сянка да остане скрито.
Но защо? Защо някой би лекувал болните и би обявявал подобни дейности като чудеса, след което би си създал огромни главоболия, за да прехвърли заслугите на някой друг при евентуално разкритие? Рабер не можеше да види ясен мотив или как някой би извлякъл ползи от подобен план.
Все още не знаеше и какво да прави с участието на ИОР във всичко това. Два от траншовете бяха пряко свързани с Ватиканската банка. Комендантът погледна към четвъртия лист на бюрото си: разпечатка на финансовите трансакции, които неговите хора тайно бяха извлекли от компютрите на ИОР. Нямаше място за съмнение: някой във Ватикана ръководеше тези събития.
Но това не беше всичко. Две от плащанията бяха направени от Ватиканската банка, но останалите, които Рабер беше успял да разкрие - не бяха. Това означаваше, че който и да работеше от Ватикана, определено имаше съюзник извън него.
50
13,42 часът.
„Кафе Барберини“
Александър се взираше в празното място, на което вуйчо му беше стоял допреди малко. Двамата се прегърнаха, когато Риналдо стана да си ходи, и няколко секунди по-късно младият Трекио седна отново на пейката, силно впечатлен от срещата. Габриела стоеше до него, изпаднала в дълбоко мълчание.
- Алекс - проговори жената, - трябва да решим какво ще правим оттук насетне.
Репортерът кимна едва.
- Групата, за която вуйчо ти спомена... ако той е прав, то значи, те се целят не къде да е другаде, а в свалянето на папата. Той е човек, посветен на реформите, които се стремят на поправят нередностите, осигуряващи им влияние. И все пак има нещо, което продължавам да не разбирам. - Габриела се подвоуми. - Как публичното изцеряване на Григорий може да им е от полза? Изглежда, целият свят е дори по-отдаден на него от преди. Той се превърна в изстрадалия слуга, възнаграден заради усилията си.
Александър постави ръка върху брадичката си. Сутринта се беше избръснал в къщата на Изабела Фиеро, но четината му отново започваше да стърже под пръстите му.