Не се наложи да чакат много, за да започне операцията им.
Първа от заведението излезе Габриела Фиеро, а веднага след нея вървеше Александър Трекио. Двамата премижаха на слънчевата светлина. Устните им се движеха.
- Можеш ли да ги прихванеш? - попита Умберто в скрития си микрофон.
- Един момент, шефе.
Мазо си поигра с контролите. В началото устройството предаваше единствено тишина, а след това статичен шум. Най-накрая се чуха и гласове.
- Смяташ ли, че наистина е възможно? - попита Габриела. Мазо пипна още някои настройки, за да изчисти гласа на жената и да премахне страничния шум. - Цялото място е изолирано. Никой не е допускан нито да влиза, нито да излиза.
- Това не означава, че няма начин да се преодолеят препятствията - долетя гласът на мъжа.
Умберто нямаше представа за какво разговарят и това го изгаряше.
- Площад ,, Сан Пиетро “ е вън от картинката - продължи жената. - Видях кордон от офицери, които са го оградили. А просто няма толкова много входове. Главният портал е само за курията и за персонала, а и той е денонощно охраняван дори и при нормални обстоятелства.
Темата на разговора започна да се изяснява за Умберто. Говорят за Ватикана. Но защо?
Гласът на Трекио се завърна отново в обхвата на микрофона на Мазо.
- Мислиш също като чужденец.
- Живея тук през целия си живот, Алекс, но благодаря за доверието.
- Но никога не си живяла вътре. А аз съм.
Умберто се напрегна на пейката, на която стоеше, в опит да си припомни информацията, с която се беше снабдил за Александър Трекио. Племенник на кардинал, прекарал кратко време в курията на Ватикана. Човекът разполагаше с вътрешна информация.
- Това, което мога да ти кажа за живота вътре във Ватикана - продължи Трекио, - е, че докато си там, научаваш някои тайни.
- Например? - попита Фиеро.
- Например как да се измъкнеш, без да те забележат.
- Като начина, който вуйчо ти използва днес.
- И също толкова важно, как да се върнеш обратно.
Умберто едва не изтърва цветята си. Трекио и Фиеро планираха да влязат във Ватикана. Това беше грандиозна проява на смелост, независимо от мотивацията, която ги караше да го сторят. А и Трекио беше прав: ако някой знаеше как да влезе там, навярно този някой беше именно той.
Мотивацията им нямаше значение за Умберто. Тази нова информация означаваше само едно нещо за него: можеше да ги използва. Той и Мазо трябваше да се промъкнат във Ватикана, за да изпълнят втората част от заповедите на Амато: да убият кардинал Риналдо. Но те не бяха вътрешни и като се изключеше откритото нападение, Умберто все още не беше намерил начин как да проникне през стените на най-охранява- ната държава в целия свят.
Но вече знаеше.
52
14,18 часът
- Осъзнаваш, че независимо че си бил вътрешен човек някога, никой няма просто да ни пусне в Апостолския дворец - възпротиви се Габриела, докато двамата с Александър си проправяха път през оживената римска улица. Местни и туристи се бяха смесили в обичайните за това място тълпи, тротоарите представляваха контрастиращи потоци от хора и постоянно изникващи препятствия.
- Наясно съм - отвърна мъжът, - но има повече от една точка за влизане. Мястото е огромно. Над сто акра, заобиколени от стена, в която има входове за персонала, за спешни случаи, за доставки, връзки с някогашни сгради. Може и да прилича на крепост, но стените му са пълни с дупки.
- Въпреки това не съм уверена, че ще успеем да...
- Остави влизането вътре на мен - прекъсна я Алекс. Лицето му беше строго, непоколебимо. - По-важното е да разработим стратегията си за момента, в който влезем.
- Съмнявам се някой да изгаря от желание да ни чуе.
- Всичко ще зависи от подготовката ни. Теориите ни трябва да бъдат подкрепени от доказателства - доказателства, които да носим с нас. Материали, които да не оставят никакво място за съмнение.
- Но на кого точно ще ги покажем?
- Ако успеем да стигнем до офиса на вуйчо ми, ще ги предложим на него. Той вече разполага с основната идея, а и ще може да ни вкара при светия отец.
Габриела преглътна трудно. Никога досега не се беше срещала с папата. Беше виждала предшественика му веднъж, на масовото сборище на Пиаца Сан Пиетро след някакъв празник. Той беше малка бяла точна на висок прозорец, която можеше да види през морето от тела. И ето я сега, обмисляше нахлуване в дома на първосвещеника.