- Смяташ, че ще ни повярва? - попита инспекторката. - Папата?
- Ще повярва на онова, което виждат очите му - отвърна Александър. - Ето защо ще е от изключителна важност да изпипаме всяка една подробност. Доказателствата за компаниите. ИOP. Медицинските проучвания. И най-важното - тялото.
- Засега, единственото, което имаме за него, е снимката - отбеляза Габриела. - Не мисля, че това ще е достатъчно.
Александър се съгласи с нея.
- Може би ще си в състояние да поправиш това. Можеш ли да се свържеш с младшия офицер, който ни изпрати файла? Навярно той ще ни помогне. По-добре да го попиташ лично, а не по телефона. Нуждаем се от всичко, което може да ни осигури: кой е този мъж, откъде е, как е умрял. И кога.
Габриела беше уверена, че ще успее да се възползва от хлътналия по нея асистент Тонти и да получи поне част от материалите, които Трекио искаше, въпреки отстраняването ѝ.
- Ще се нуждаем и от пълните данни за медицинските фирми, свързани с всичко това. Кой ги управлява, какви проучвания са правили - продължи Александър. - Мога да се справя с тази задача. Няма как да се върна обратно в офиса, но нашият английски стажант се смята за разследващ журналист. Може би ще успея да измъкна малко информация от него, както ти от Тонти.
Двамата потънаха в мълчание, докато вървяха. На улицата пред тях се намираше високо, тънко дърво, под което бяха застанали няколко модерно облечени жени и пушеха цигари. На Трекио му се прииска да запали. Постави нежно ръка върху рамото на Габриела и я накара да спре.
- Трябва да се разделим. Има прекалено много работа и ако сме заедно, няма да успеем да се справим с нея.
- Твърдо не. - Инспекторката поклати глава. - Не и след онова, което преживяхме. - В очите ѝ се забелязваше нещо повече от обикновена загриженост. Блестеше някаква емоция. Притеснение.
- Двамата ще бъдем нащрек - настоя Александър, ръката му продължи да стои на рамото на жената, - а и ще сме разделени само за няколко часа. Сигурен съм, че можеш да се справиш.
Последвалият отговор на Габриела не съдържаше и частичка самохвалство:
- Не за себе си се тревожа.
- Ще внимавам, обещавам ти. Както вече ти споменах, знам някои спокойни местенца в Рим. Единственото, от което ще имам нужда, е тихо кътче, където да има интернет връзка и достъп до принтер.
Фиеро продължаваше да клати глава, но Трекио я стисна нежно за рамото, за да отбележи, че така трябваше да действат.
- Това е единственият начин. Без тези материали всичко ще е за нищо.
Мъжът се загледа за дълго в очите ѝ, опитваше се както да я успокои, така и да ѝ подчертае необходимостта от подобен начин на работа.
- Можеш ли да се справиш? Можем ли ние да се справим?
Габриела си пое дълбоко въздух и отвърна решително:
- Искам да си постоянно до телефона си. Искам да ми се обаждаш редовно, докато сме разделени. Искам да знам през цялото време, че си добре.
Александър въздъхна от облекчение. Този план не му харесваше. Не искаше да се отделя от спътницата си дори и за миг. Но нямаха друг избор.
- Можем да се срещнем в пет вечерта - каза Трекио. - Ще ти стигне ли времето?
- Ако въобще успея да накарам Тито да ми помогне, мисля, че ще ми стигне.
- В такъв случай ще се чакаме пред „Таверна Дуе Алпини“, точно срещу северозападната стена на Ватикана.
Габриела се вторачи в очите му. В този момент като че ли и двамата си спомниха за престрелката, преследването, бомбата. Да се разделят, беше риск. Фактът, че можеше никога вече да не се видят, не беше лесен за преглъщане, макар че четиресет и осем часа преди настоящия момент никой от двамата не предполагаше, че отново ще стане част от живота на другия.
- Ако въобще успеем да влезем, Алекс - внезапно добави Фиеро. - Наистина ли смяташ, че това е най-добрата ни възможност? - Инспекторката се подвоуми, след което зададе същинския въпрос, който я тревожеше. - Наистина ли искаш да продължим с всичко това?
Александър си припомни безжизненото лице на близнака на странника.
- Не мисля, че имаме избор.
От другата страна на улицата Умберто повика Мазо при себе си. Те бяха изслушали целия разговор между Трекио и Фиеро и той само потвърди, че са постъпили много мъдро, като са променили плана си в движение.