Появи се втора фотография.
- Дейвид Брикс, собственик на „Брикс Мениджмънт Индъстрис“, настоявал за финансов одит на фирмата на Амато.
Трета фотография.
- Лила Бореа, ръководител на научните изследвания за лондонската „Трайтекника“. Правила е задълбочено разследване на мрежата от фирми на „Глобал Капитал Италия“ в чужбина, за да одобри местен договор.
Рабер се спря. В папката имаше още няколко снимки, но трите на бюрото му бяха достатъчни, за да подчертаят онова, което искаше да каже.
Всички тези хора бяха капитани на финансовата индустрия. Мъже и жени със значителна сила, пари и възможности.
И всички те бяха мъртви. Хора без никаква връзка помежду си, освен една-единствена личност - Катерина Амато. Толкова незначителна връзка, че никога не би привлякла някакво внимание при едно евентуално разследване. Но връзка, която според Кристоф Рабер беше солидна и смъртоносна.
Комендантът погледна към своите хора.
- Искам гвардейци навсякъде. Навсякъде. Някой се опитва да свали папата.
54
14,44 часът.
Седалището на „Глобал Капитал Италия“
Ползотворната връзка на Катерина Амато и братския тим на Умберто и Томазо траеше вече няколко години. Те бяха от този тип мъже, чиято лоялност можеше да бъде купена и които приемаха за благородно да вършат мръсната работа на някой друг, така че я вършеха с чест и достойнство. Бяха се справяли чудесно всеки един път в миналото и тя все още вярваше, че ще успеят да елиминират Трекио и Фиеро, въпреки наскорошните провали в тази област.
Но кардинал Риналдо беше от друг сой. Братята бяха съставили план как да влязат във Ватикана, план, който бяха измислили в движение. Ако успееха, Катерина се чудеше дали може да се възползва по някакъв начин от факта, че двама външни наемни убийци са видели сметката на кардинал. Нещата щяха да са грозни, да. Но това беше плюс. Нямаше да спре братята да направят опита за покушение, макар да не беше особено уверена, че ще успеят. За щастие, ръката ѝ се протягаше доста надалеч.
Жената изпъна гръб, изправи се в мястото си и прокара пръсти по бузата си. Замечтан жест, който я караше да се отпуска в блажени размисли. Бръчките в ъгълчетата на очите ѝ бяха единствените, които можеха да се видят по лицето ѝ - забележителен факт за жена в средата на петдесетте си. Катерина никога не си беше слагала грим. Кожата ѝ беше гладка, уникално елегантна и здрава. Физическо потвърждение за нейната сила.
Умберто, Томазо, нападението... Вероятно папата щеше да се възстанови от удара, който щяха да му нанесат. Щеше да бъде въвлечен в афери, довели наемници и убийци във Ватикана, но щеше да се възстанови. А подобен изход вече не беше приемлив. Нито пък да се открие начин просто да се свали от поста. Защо да унищожава само папата, като в момента в ръцете ѝ беше цялата Църква?
Пръстите ѝ погалиха нежната брадичка, кожата ѝ беше като мека коприна под тях.
За да срути Църквата, трябваше да започне да действа от вътрешността ѝ: това беше необходимата стратегия. Ударът срещу кардинала трябваше да дойде от вътре, а не от вън. Щеше да нареди на Братството - да принуди членовете му в черни дрехи и бели якички да изцапат свещените си ръчички. И после, когато завесата паднеше, всичко щеше да лъсне на бял свят.
Катерина положи пръсти върху червените си устни, краищата на които се повдигаха лекичко в усмивка. Нека братята се опитат да влязат, щяха да ѝ послужат като резервен план в случай, че Братството не успееше. Но то нямаше да се провали. Тази организация работеше перфектно и единственото, което трябваше да направи, беше да им предаде новата си заповед.
А тя вече беше провела обаждането.
15,08 часът.
Ватиканът
Дълбоко зад стените на Ватикана отец Тейлър Абата, наричан Американеца, се мръщеше в мълчание, докато вървеше по тъмните празни коридори. Кардиналите бяха призовани от държавния секретар за тяхната среща. Бяха минали през организационни и административни теми, след което бяха отпратени обратно в покоите си, за да починат преди следващите си молитви и вечерята. Повечето от тях вече се бяха затворили зад дървените си врати, молеха се и планираха.
Отец Тейлър никога не се беше чувствал толкова целеустремен, докато вървеше по коридорите на Ватикана. Разбира се, винаги се беше приемал малко като престъпник. Такива бяха пътищата на църковната търговия, от която винаги държеше да бъде част. Пазеха се тайни, изкривяваха се истини. Манипулираха се хора и събития, за да се постигне желаният резултат, който правилните личности изискваха. Тази му гъвкавост на духа му спечели място в Братството само след две години в курията.